1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Идеология на бездействието

Историята на германската миграционна политика - анализ в Ди Цайт

Турските жени не свалят забрадките си в Германия

Турските жени не свалят забрадките си в Германия

В политиката само едно нещо е по-лошо от трайната слепота по отношение на острите въпроси: идеологически обоснованото бездействие. А германската политиката спрямо чужденците представлява явен пример за това.

Ние не сме страна на заселниците – гласи мантрата на десните вече от половин век насам. Лодката е пълна – твърдят консерваторите, търсейки различни квалификации за притока на чужденци към Германия. Резултатът: недостатчно възможности за интеграция, минимални стимули за чужденците, които искат да се установят в Германия, и никакво съдействие в опитите им да станат германци.

Липсата на благоразумие у десните и наивността на левите допринесоха в еднаква степен за ситуацията, в която се намираме днес. Като при това и двете големи партии носят вина за възникването на проблема: канцлерите, сключили навремето договорите за пристигане на гастарбайтерите от Италия, Испания, Турция, Мароко, Португалия и Тунис, са от Християндемократическия съюз. А пък канцлерите-социалдемократи настояват през 1973-74-та година за спиране на притока, след което, обаче, премахват забраната за пристигане и на членове на семействата на работниците – по хуманитарни причини.

Първите турци идват в Германия през ноември 1961-ва година, през 1969-та шефът на федералната служба по труда приветства милионния гастарбайтер от Турция. След 1974-та година тези хора получават правото да доведат и жените и децата си. И остават – въпреки апелите за завръщане през 80-те години и ксенофобските изстъпления през 90-те. Днес те са точно 2 млн – най-голямата група имигранти.Същевременно на базата на своята мюсюлманска вяра, своите обичаи и традиции, те са и най-очебийната група. И този, който днес говори за проблем с чужденците, има предвид най-вече проблема с турците.

Оттам нататък – изхождайки от либерални позиции, би трябвало да се назоват три основни точки:
1. Ние сме страна на заселниците и най-накрая трябва да го признаем. Трябва да установим процедура за гражданство и да въведем правото на получаване на гражданство по месторождение.

2. Германия не бива да се превръща в страна, състояща се от гета. И като имаме предвид, че нашето бъдеще е мултиетническа Германия, трябва да свикнем с турците, италианците или гърците. По отношение на всички тях има основания да бъдат задържани в страната, но при условието, че признаят наследството на просвещението – свободата, толерантността, откритостта, равноправието на половете, разделението на държавата и църквата, политиката и религията.

На трето място има нужда от концепция за съвместното съжителство на културите – без обявяването на една за водеща, а по-скоро – за рамкова. Или – сформирането на мозайка от различна парченца – различни по цвят и форма, закрепени за здрава цименова основа в определена рамка. Циментът и рамката се явяват именно обвързващите основни ценности, признаването на демократичния ред и конституционната държава, не на последно място – и общият език, който насърчава функционирането на обществото.

Трябва да се отбележи непременно и, че вина за недостатъчната интеграция имат не само чужденците – те би трябвало да искат да се интегрират. Но и германското общество на мнозинството трябва да им отправи предложения – а те струват пари.