1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Игрите в дясно. Кой печели от това?

Какви са вариантите за общ десноцентристки фронт? Ще има ли среща на всички десни лидери? Промени ли се баланса на силите след прекратяването на «неутралитета» на ГЕРБ? На този въпрос се спира днес Еми Барух

Народно събрание

Народно събрание

Обстоятелството, че в началото на септември в дясно все още не е станало дума каква политика ще провежда десният кандидат, а се говори само за компромиси, заплахи и обещания минира пътя към така желаното обединение и изгражда удобен щит пред основния опонент на десницата – действащия президент Георги Първанов.

И ако един от най-сериозните упреци към сегашния държавен глава е, че той е архитектът на тройната коалиция и в някаква степен неин заложник, то същите обвинения ще бъдат отправени към онази кандидат-президентска двойка, ако и когато зад нея застане неравностранния триъгълник СДС-ДСБ-ГЕРБ. Тази политическа геометрична фигура се опитва да намери точката на приемливите отстъпки, която от една страна да бъде приета от синия електорат, от друга да примири лидерските амбиции, довели до разпада на дясното пространство.

Дали ще се случи това е трудно да се каже, защото и до днес в ефира и по страниците на всекидневниците прехвърчат ултиматуми, обидни квалификации и пренебрежителни реплики между лидерите, които се предполага че трябва да застанат един до друг, за да им повярват техните симпатизанти. Техните психологически профили прозират зад словесните им изяви и не бива да се забравя, че това оказва много силно влияние на аудиторията, която може и да е недоверчива към декларациите, но вярва на излъчването и поведенческите характеристики на публичните личности.

На това впрочем се дължи харизмата на Борисов - той показа «мускули»; показа, че притежава енергия не само да говори, но и да върши работа. И ако това са перфектни качества за поста «Главен секретар на МВР» или за позицията «Полицай № 1 в държавата», ако все още се възприемат добре демонстрирани от кметския стол, то по-високите политически равнища предполагат малко по-различна, по-рафинирана походка; предполагат по-малко изречения от първо лице единствено число.

Не са нужни особени познания по психолингвистика, за да се изгради актуализирания портрет на неформалния лидер на ГЕРБ въз основа на неговите интервюта: изобилие от «аз-декларации», както и от афиширани оценки за собствената му персона. Ето няколко цитата от последните два дни:

«аз не съм горделив човек», «аз съм недоверчив човек», «аз не искам да се натрапя на никого», «аз не съм за подценяване»…. Любопитното е, че неотдавна и не един път Бойко Борисов заявяваше «аз не съм политик», знаейки прекрасно, че народът по условие не обича политиците. Това, разбира се, не му попречи да участва в политическите игри с очевидната амбиция да ги спечели.

Вероятно днес следобед форумът на софийската организация на ДСБ ще оттегли жалбата от съда срещу столичния кмет. С което Иван Костов ще загуби една от демонстрираните отлики с останалите сини лидери – своята принципна неотстъпчивост и категоричност, на които дължи прозвището Командира.

Какво ще стане по-нататък е трудно да се каже. Едно е сигурно – деструктивизмът в дясно, който се дължи на егоизъм и лидерски амбиции и показва пълна липса на политически принципи, ще продължава да подкопава доверието на синия електорат и да създава предпоставки за много и различни конюнктурни конфигурации.