1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Игра за надмощие между Европарламента и Европейската комисия

Не е за завиждане номинираният президент на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу.Той е неговият екип трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент - институция, която сега иска да се наслади на властта, която и е дадена в областта на кадровата политика.

default

Новият президент на Комисията Барозу играе със високи залози. Обявеното му намерение - да иска одобрението на Европапарламента без да се съобрази с исканията на парламентарните фракции, е рисковано. Той може да стане първият президент на Европейската комисия, чието екип не е получил вот на доверие от Европарламента. Всичко говори за това, че ще се стигне до премерване на сили между шефът на изпълнителната и на законодателната власт. Барозу се намира в изключително затруднено положение. Отстъпи ли пред парламента и пожертва оспорвания консервативен комисар Бутильоне, ще му бъде сложен щемпела на слаб президент. На всичкото отгоре са му вързани ръцете за действия, дотогава, докато Бутильоне, който счита хомосексуалистите за грешници и отрежда на жените главно ролята на майки,не си отиде сам или не бъде оттеглен от италианското правителство. Защото страните-членки изпращат своите комисари, а президентът може само да разпределя ресорите. Ако Барозу се откаже от оспорваната му кандидатура, това би бил сигнал за много католически страни като Италия, Полша , Испания или Португалия, че консервативен католик като Бутильоне не е в състояние свободно да изразява личните си убеждения, дори и да ги отделя от политическике си действия.

Остане ли Барозу в конфронтационния курс на поведение, него и останалите 24 комисари ги застрашава сериозно поражение. Това може да доведе дотам, че бившият португалски премиер, който и без друго беше избор втора ръка за поста президент , захвърли всичко. Това може да доведе до криза в ЕС, за каквато Барозу предупреждава парламентаристите. Само че, оправдана ли е тази мрачна заплаха за криза? Отхвърлянето на едно правителство от парламента във всяка демокрация - всъщност е нещо нормално, и не води непременно до криза. Необичайното е само, че Европарламентът никога досега не е предявявал така силно правата си както в този случай. Европарламентаристите са придобили значително самочувствие. След като по силата на европейското законодателство те обиковенно са на втори план, сега те желят да усетят вкуса на властта, която им е дадена в решаването на кадровите въпроси. Въпросът има и друга страна. Барозу беше подкрепен през месец юли от относително широко мнозинство в Парламента, но социалистите и зелените още тогава го отхвърлиха. Така че сега става дума и за партийна политика, защото Барозу е кандидат на консервативните държавни и правителствени ръководители от ЕС. Неговата комисия се състои също така предимно от консерватори и либерали.

Не на последно място конфликтът може да има обаче и някои положителни страни. Някои и друг отегчен от политиката европеец може да се заинтересува по-силно. Защото драмите винаги се радват на по-голяма популярност отколкото неемоционалните , рутинни заседания на Европарламента.