Играта на Сирия в близкоизточния конфликт | От света | DW | 25.05.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Играта на Сирия в близкоизточния конфликт

Сирия продължава политиката си на сплашване на съседен Ливан. Това твърди в обширен анализ германският вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Статията излиза под заглавие "Нарушителят на спокойствието".

Табела, указваща посоките: Израел, Сирия, Голанските възвишения

Табела, указваща посоките: Израел, Сирия, Голанските възвишения

Твърде очевидно Сирия е замесена в играта – от кървавите сблъсъци в палестинския бежански лагер Наал ал-Баред край северноливанския град Триполи до последните бомбени атентати в Бейрут. В споменатия бежански лагер и с подкрепата на Дамаск възникна джихадистката групировка “Фатах ал-Ислам”. Тя стои зад последните атентати в Бейрут, което показва, че Дамаск отново използва методите на сплашване по отношение на Бейрут.

Дълго време тази подла игра функционираше отлично. Междувременно под зоркия поглед на сирийските военни в Ливан се настаниха почти всички терористични групировки от Близкия Изток. Сега сирийците отново използват палестинците, а Дамаск продължава да залага на близките отношения групировката Хизбула. Тя обаче има свой дневен ред и не винаги танцува по свирката на Сирия. Така палестинците от бежанския лагер “Наар ал-Баред” се превърнаха в новото оръжие на Дамаск. Подкрепления те получават от бойци на Джихад от целия арабски свят, които пристигат през Сирия.

Но тази игра с огъня не е безопасна за самата Сирия, защото като една от пипалата на държавния тероризъм войните на Джихад са по-скоро непредсказуеми. Да припомним и това, че техният лидер лежа в сирийския затвор, и по всяка време може отново да се обърне срещу сегашните си покровители в Дамаск. Сирия реши да приеме този риск за да демонстрира на ливанското правителство на прозападния премиер Синьора и на самия Запад, колко висока политическа цена те могат да платят за намерението си да създадат международен трибунал за убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири. Не може да е било съвпадение това, че сраженията избухнаха тъкмо в момента, когато САЩ, Франция и Великобритания внесоха в СС на ООН проект за създаване на трибунал за убийството на Харири, който с голяма доза вероятност ще бъде приет. Преди това приятелите на сирийците в Ливан, президентът на страната Лахуд и групировката Хизбула сториха всичко, за да предотвратят създаването на такъв трибунал.

Сега освен опасения за разпалване на Гражданската война в Ливан се страхуват, че с цел да не влошават повече отношенията си с Дамаск САЩ могат да изоставят идеята за създаването на трибунал. Ако това се случи, то на практика ще означава оправдателна присъда за режима на Асад и ще се разглежда като покана към сирийците да се завърнат в Ливан. Какво би означавало това за дисидентите – е лесно да се досетим, защото наивен би бил всеки, който очаква, че режимът в Дамаск може навън да води политика, различна от тази в собствената държава. Все пак засега всичко подсказва, че Вашингтон няма да продаде Ливан на сирийците.

И тъкмо на това място обаче в играта се включва Саудитска Арабия. За да противодействат на нарастващото влияние на Иран в региона, те се стремят към възстановяване на арабската общност. А за това саудитците трябва да върнат Сирия в арабския лагер. През цялото време докато траеше изолацията на Сирия от запада, Дамаск търсеше защита в Иран. От идеологическа гледна точка нямат нищо общо една социалистическо-светска република и една чисто религиозна шийтска държава. Сегашният им принудителен съюз е между две държави, които вярват, че са обградени само от неприятели. Саудитска Арабия се опитва да привлече Сирия с обещанието, че ще се противопоставя на създаването на трибунал за убийството на Харири. Дамаск засега не е отговорил на тази покана, тъй като остава съюзник на Иран.

Така Голанските възвишения остават единствената примамка за привличането на Сирия и откъсването и от прегръдката с Техеран. Дамаск се стреми към възстановяването на границите от преди 67 година, т.е. към връщането от Израел на Голанските възвишения. Това обаче преминава през мирни преговори с Израел, който не са невъзможни от гледна точка на сирийците. Те обаче се опасяват, че в тези преговори Израел може да поиска, Дамаск не само да оттегли подкрепата си за терористичните организации като Хамас и Ислямски Джихад в палестинските територии, но и да спре да подпомага Хизбула в Южен Ливан. На втората стъпка Дамаск не е готов, тъй като той използва Хизбула като маша в ръцете си срещу всички свои врагове в Ливан, Израел и на Запад.