1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Златото в Киргистан

Киргистан е малка република в централна Азия, в която живеят само 5 милиона жители. Намира се между Казахстан и Китай. Освен красива природа, Киргизстан предлага и важни суровони. За разлика от съседката Казахстан, Киргистан не разполага с нефтени кладенци, а със злато. В страната се намират едни от най- големите залежи на злато в света, които се експлоатират от канадска фирма. Местните хора гледат обаче със с

default

месени чувства на чуждестранните инвестиции.

Кумтор е едно от десетте най- големи златни находища в света. Намира се високо в киргизките планини, на около 350 км от столицата Бишкек и на 60 км от китайската граница. Кумтор не е единствената златна мина в Киргизстан, но е от основно значение, обяснява Леонид Оселедко, ръководител на отдела по геология на държавната агенция по геология и полезни изкопаеми.

„Тук имаме около 40 малки златни находища, които биха били икономически интересни. Общите резерви възлизат на около 352 тона. Изнасяме почти целия добив. И повечето, около 90% от цялата продукция, идва от Кумтор.

Това звучи като голямо богатство. Но Киргизстан е бедна страна. Дълговете й са почти колкото брутния вътрешен продукт, който зависи от чуждестранните инвестиции. Така Кумтор се е превърнала в най-голямата златна мина в Централна Азия, която се управлява от западна фирма. Канадското предприятие „Камеко“ започва с добива на злато в Кумтор края на 1996г. Днес, дъщерната фирма „Сентера голд“ (Centerra Gold) добива около 20 тона злато годишно, но при доста трудни условия. При средни температури от около -8°C и сняг, който не се топи дори през лятото, дневно се добиват няколко хиляди тона руда и скали, докато накрая се стигне до жадуваната суровина.

За получаването на метала се използва отровен разтвор. Една от основните съставки на разтвора е цианид, вид соли на циановодородната киселина. Разтваря се във вода и е силно отровен. Според Родин Ступарек, директор на отдела за опазване на околната среда в Кумтор, съставката не е опасна за хората и за природата.

„Работим много отговорно с цианида. Имаме защитни костюми и маски. Навсякъде, където се използва цианид, има контролни монитори, които следят концентрацията на въздуха. Международните стандарти позволяват съдържанието на цианид във въздуха да е 5: 1 000 000.“

Въпреки това много хора са скептично настроени. От дълго време не вярват на уверенията на предприятието. През май 1988 г. в област близо до Барскун имаше злополука- камион, натоварен с над 20 тона цианид за златната мина в Кумтор, падна в реката, която снабдява населението с вода. Последиците са спорни и трудно доказуеми и до днес. Данните за смъртни случаи, причинени от натравяне с цианид, си протеворечат. Някои казват, че нямало засегнати, други говорят за четири жертви. Толекан Исмаилова, председателка на неправителствената организация „Жителите срещу корупцията“, си спомня:

„Настана повсеместна паника. Естествено, правителството направи всичко възможно хората да разберат колкото се може по- малко. Всички се държаха така, сякаш нищо не се е случило. Въпреки това най- неочаквано започнаха да евакуират хората към другата страна на езерото, към северния бряг. Те изобщо не разбираха накъде ги водят и защо.“

Управата на Кумтор вижда нещата по друг начин. Евакуацията на региона била ненужна, изобщо не съществувала опасност- това твърди тогавашното съобщение за медиите, което се позовава на резултати от международни проучвания. От злополуката в Барскун до сега са минали много години. Имиджът на чуждестранните инвеститори се влоши. Голяма част от критиците смятат, че в началото на 90-те години киргизкото правителство е подписало прибързано общо споразумение с инвеститорите от Канада. Протести е имало дори в парламента. Тогавашният народен представител Шергази Мамбеталиев си спомня:

„ През 1993 бях член на специалната Анкетна комисия в парламента, така наречената „Златна комисия“. Установихме, че тогавашният президент Акаев е предоставил мината Кумтор изцяло в ръцете на канадската фирма „Камеко“. Като председател на комисията на едно заседание на парламента казах, че така не може да се действа. Все пак все още нямахме никакъв опит в сътрудничеството с чуждестранни фирми!“

Днес много киргизи изпитват смесени чувства към западните инвеститори. Но добре дошли или не, чуждестранните предприемачи са от жизненоважно значение за киргизката икономика. Външните дългове на страната възлизат на около 2 милиарда долара - почти колкото брутния вътрешен продукт на страната. Министърът на финансите Акилбек Шапаров смята, че страната му в момента се намира в трудно положение, но е на верен път:

„Държавите , например европейските, които са достигнали високо ниво на развитие, са постигнали това само с помощта на инвестиции. Вижте плана Маршал! Разбира се, че съществува опасността, някой милиардер да изяви желание да купи страната ни. Трябва да изготвим за инвеститорите условия, при които техните действия да отговарят на нашите интереси- хората ни да имат работа, да се зачитат правата им, да не се нанасят вреди на природата ни и инвеститорите да спазват нашите закони.“

В Киргистан отдавна се търсят нови възможности за по- ефективно използване на икономическия потенциал на страната. Една от алтернативите е използването на водната сила. По бреговете на киргизките реки има многобройни водно-електрически централи. Киргизстан изнася около два милиарда киловатчаса енергия годишно. Освен това страната скоро няма да изчерпи златото си. Защото търговията с жадуваната суровина осигурява 40% от експортните приходи на държавата.