1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Земетресения във Външно

Номинираният за нов шеф на българската дипломация Николай Младенов определи като основна задача на своето бъдещо ведомство “възстановяване доверието на Европа”. Г. Папакочев за предизвикателствата пред младия министър.

default

Младенов пред щетите от "земетресението" Желева

Непосредствено след победата на ГЕРБ на парламентарния вот спряганият още тогава за поста външен министър Николай Младенов прогнозира, че новото правителство ще завари една объркана посока във външната политика на България и поясни, че не може да имаш успешна външна политика след като нямаш успешна вътрешна политика.

Шест месеца по-късно номинираният за нов шеф на българската дипломация Николай Младенов се изправя пред последствията от разрушителното „европейско земетресение” Желева, пред необходимостта от въвеждане на порядък в дейността на външнополитическото ведомство и пред сложните кадрови проблеми в държавната дипломатическа служба. Преодоляването на тези препятствия ще отнеме още време, но то е задължително, ако правителството на ГЕРБ наистина е решено все пак да направи рестарт в българската външна политика.

Haus mit Spiegelfenstern

Ще успее ли новият министър да "подреди къщичката"?

Невидими, но осезателни поражения

Едва ли е необходимо да се изчисляват щетите върху имиджа на страната, нанесени от безразсъдната авантюра на кабинета с еврокомисарската кандидатура на досегашната външна министърка Желева.

„Съживени съмнения дали балканската страна заслужава членството си в ЕС и способна ли е да се пребори с корупцията, отблъскваща инвеститорите” - Ройтерс; „Цялата случка е сериозно унижение за най-бедната страна в ЕС... участието в политически скандал за първия комисар по хуманитарната помощ е сериозен срам и за Евросъюза” - в. Индепендънт; „На гладкия брюкселски паркет бившият телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков все пак се подхлъзна” – ФАЦ. Това са само част от невидимите, но вече осезателни поражения, които правителството тепърва ще трябва да разчиства чрез своята дипломация.

Въпреки приетия в последните дни на 2009-а от кабинета Устройствен правилник за дейността на външно министерство, с който бяха съкратени около 230 служители, беше закрита службата на говорителя на ведомството и бяха създадени две нови дирекции, проблемите останаха и те са свързани с „размита отговорност, липса на координация и контрол, дълго натрупвани дефекти и не на последно място – некадърност”, както поясниха пред медиите отзованите в средата на миналата година посланици във Вашингтон и Истанбул.

И още нещо. Целият дипломатически и експертен ресурс на външнополитическото ведомство през последната половин година беше ангажиран с подготовката на своята (вече бивша) министърка за еврокомисарското кресло - факт, който до значителна степен отклоняваше министерството от изпълнение на конкретните му задачи. От друга страна честата смяна на шефовете едва ли действа обединяващо върху служителите в деликатната система на международните отношения.

Paar wirft Schatten

Кадрите - най-сериозното предизвикателство

С фрак, папийонка и кинжал

Най-сериозното предизвикателство пред новия „красив, умен” и млад външен министър ще бъдат отново кадрите. Отново, защото от 20 години насам във ведомството се води несекваща битка за политическите назначения, за подбора на служителите, за тяхната подготовка и професионално развитие. И около принадлежността на огромен брой дипломати /според самия премиер Борисов 90 на сто!/ към комунистическите тайни служби. Някак незабелязано за обществеността мина фактът, че в екипа на предшественичката на Николай Младенов две ключови фигури – зам.-министър и постоянен секретар – тихомълком си подадоха оставките след като бяха осветени като агенти на ДС. Как ще бъде постигнат балансът в дипломатическата служба след евентуалното постепенно изваждане от играта на някогашния агентурен апарат, как този процес ще бъде „съгласуван” с президента Първанов и каква подкрепа ще получи Николай Младенов от собствения си премиер – това са въпроси, чиито отговори не търпят отлагане.

Просто защото натискът срещу пълното отваряне на архивите на тайните служби и за поправки на Закона за досиетата непрекъснато нараства и току-виж „здравите сили” в българското общество отново взели своя реванш! Което, макар и парадоксално, продължава да представлява реална възможност за европейска България.

Редакцията препоръчва