1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Зелена революция

За да може Земята да оцелее, развитите страни трябва да се сбогуват с някои илюзии. В статия за в. “Зюддойче Цайтунг” бившият германски външен министър Йошка Фишер зове за “зелена” революция:

default

Когато в началото на 70-те години т.н. Римски клуб публикува своята прословута студия за “Границите на растежа”, тя предизвика сензация. С течение на годините от сензацията не остана нищо, тъй като световната икономика продължаваше да расте неудържимо, а сега на нивото на глобализацията достигна растеж, който няма сякаш граници. Междувременно обаче положението се промени и базисната идея на Римския клуб – ние живеем в една крайна глобална екосистема, с изчерпаеми ресурси и обременяемост – днес вече е конкретно предизвикателство.

Днешният свят продължава да не съзнава “границите на растежа”, но се увеличава разбирането за последиците за световния климат и екосистемата Земя. Китай например се нуждае в средна перспектива от годишен растеж от 10 процента, за да може да удържи под контрол своите големи икономически, социални и екологически проблеми. Глобалното търсене на енергия, суровини и хранителни продукти се диктува все повече от растящите нужди на двете гигантски страни, Китай и Индия. Скоро ще последват и други големи и гъсто населени страни в Азия и Южна Америка. Повишаващите се цени на пазарите за суровини, енергия и земеделски продукти отразяват вече очертаващите се дефицити.

В сравнително кракто време придобиха неподозирани мащаби и нежелателните екологически последствия от тази невиждана експанзия на световния пазар. През тази или следващата година Китай е на път да задмине САЩ като страната с най-голям обем на вредни емисии в атмосферата. А какво ще стане, когато тази дистанция бъде съкратена и от други страни? Може ли глобалната екосистема Земя да понесе такова допълнително бреме без съществени промени в екосферата? Съвсем очевидно не, както предупреждават повечето климатолози.

Тези данни не са нови, но въпреки това на глобално равнище, освен големите приказки, все още се бездейства. При това е напълно ясно какво би трябвало да се направи. Само ако в праговите страни и още повече в старите индустриални държави се постигне драматично откъсване на стопанския растеж от потреблението на енергия и вредните емисии, съществува шанс за подобрение. А до такова развитие е възможно да се стигне, само ако на глобално равнище се сложи край на илюзията, че замърсяването на околната среда не струва нищо. Ние не можем безнаказано да си позволим повече субсидиране на икономическия растеж и на жизнения стандарт за сметка на околната среда.

Сбогуването с тази илюзия означава ограничаване на вредните емисии на глобално равнище, нещо, от което сме все още много, много далеч. Това означава също повишаване на енергийната ефективност. В бъдеще енергопроизводители и потребители няма да могат да си позволяват разхищаване на намаляващите енергийни ресурси. Ценовото развитие на световните пазари сочи вече в тази посока. На трето място е необходим икономически и политически пробив в полето на обновяемите енергии, но без завръщане към атома и въглищата.

Тази алтернативна троица като отговор на промяната в климата означава, че ние сме изправени пред предизвикателството на една нова, “зелена” промишлена революция. Спряването с това глобално предизвикателство крие същевременно огромен шанс за бъдещо благосъстояние и социална справедливост. Ние трябва да се възползваме от този шанс.