1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Звезден час" за българския парламентаризъм

Тази седмица без никакъв дебат депутатите в българския парламент приеха на първо четене най-важния за държавата документ - бюджета на страната. За какво говори това? Маринела Липчева с възможните отговори на този въпрос:

default

Колелото на историята бе върнато с години назад

За своя 20-и рожден ден българската демокрация си направи странен подарък. Тя завъртя колелото на историята назад и върна парламентаризма в изходната му позиция преди демократичните промени. Без дебати, без да се чуе гласът на опозицията, на първо четене в пленарната зала на българския парламент беше приет най-важният за държавата документ - бюджетът за идната година. Странното в случая е, че за разлика от времето преди 20 години в сегашния парламент има опозиция. Тя обаче се отказа доброволно от ролята си. А управляващите? Техните депутати не се осмелиха дори да славословят по адрес на правителството. Току-виж направили грешка...

Мълчанието на опозицията

Erwin Wurm Retrospektive

Опозицията се покри

"От 1989-а година насам не е имало бюджет на държавата, който да е бил толкова бързо приеман", заяви вътрешният министър Цветан Цветанов. В думите му имаше не ирония или тревога, а задоволство! Финансовият министър Дянков пък определи случилото се като голям успех за правителството. Да, господин Дянков има личен опит и в по-развити демокрации от българската, но нека обогатим опита му с информацията, че в германския Бундестаг, например, председателят на бюджетната комисия задължително е от опозицията...

В пленарната зала единствено Иван Костов представи опасенията си от някои параметри в бюджета /например доста оптимистичната му приходна част/, за да заяви, че в крайна сметка го подкрепя. Така парламентарната практика процъфтя в рамките на цели пет минути! Любопитен е въпросът като какъв се изказа Иван Костов - като представител на опозицията или на парламентарното мнозинство, подкрепящо Борисовото правителство на малцинството? Аморфното състояние в дясната половина на пленарната зала ще предлага тепърва изненади дори и за обръгналите на какво ли не дългогодишни парламентарни наблюдатели.

Защото те помнят - и бойкота на синята опозиция, и последвалата я гладна стачка на сините депутати, и празната - ту вляво, ту вдясно - пленарна зала в знак на протест при дадено гласуване... Във всичко това, колкото и крайно да изглеждаше, имаше гражданска позиция. Такова чудо обаче като тазседмичното никой не си спомня - липсата на всякаква концепция за аргументиран отпор или поне изява на мнение от страна на опозицията. Това все пак би било проява на отговорност спрямо онези, които са ги избрали, защото бюджетът е за тях. Те имат право да чуят евентуалните опасности и проблеми, пред които ги изправят цифрите на министър Дянков.

Нищо подобно! Опозиционните депутати или пък тези, които смятат себе си за такива, заявиха без никакво притеснение, че "чакали управляващите да дадат тон за дебат". Добре че когато се стигна до гласуване, "управляващите дадоха тон", та и останалите реагираха! Лидерът на БСП, а и на опозицията вляво, Сергей Станишев дори не участва в гласуването и се изяви парламентарно пред... журналистите в кулоарите.

BDT Cebit 2009 Hannover

Приликата между преди и сега е направо болезнена

Родилните мъки явно са били напразни

Още по-впечатляващо е поведението на друг изявен български политик - Ахмед Доган. От години парламентарната му дейност се изразява предимно в отсъствие и то така, че редките му появи в Народното събрание са вече знак за изключително напрежение в българската политика. Впрочем Доган ще остане в историята на българския парламентаризъм с направеното си тази година изявление, че не в ръцете на разни депутати, а лично у него са хлябът и ножът.

Партизанщината и нихилизмът винаги са обитавали сградата на Народното събрание. Досега обаче те все пак не успяваха да надделеят. Тази седмица удари техният звезден час, а българският парламентаризъм се сви обратно в черупката си, от която преди 20 години се излюпи мъчително.

Редакцията препоръчва