1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Звездата на унгарския премиер Дюрчани залязва

Съвсем не е изключено унгарският партиен и правителствен шеф да бъде свален от собствената му Социалистическа партия:

default

Ференц Дюрчани

Скандалната реч, произнесена от унгарския министър председател Дюрчани след триумфа му на изборите пред членове на социалистическата парламентарна фракция в краяя на лятото на 2006 г., продължава да го преследва. Тя стана повод за масови демонстрации и изстъпления, при които се проля и кръв около честването на народното въстание от 1956 през м.г. Същата тази реч допринесе за радикализирането на крайната десница и накара да оживеят призраци от миналото като например клетвените ритуали на някаква си “Унгарска гвардия” и злоупотребата с т.н. “Знаме на Арпад, символа на средновековните унгарски владетели. Демонстрациите се повториха и през октомври т.г., макар и насилието упражнявано от пияни и маскирани индивиди около 23-ти октомври този път да беше по-скоро ограничено1 за което не на последно място допринесоха силите на реда, изиграли доста безславно роля преди година.

Ала страната така и не се успокоява истински. Твърде голямо е разцеплението в унгарското общество. През ноември се очакват стачки, шест синдикати, от железничарския, през този на автобусните шофьори, та до здравните работници – оповестиха, че ще стачкуват в продължение на няколко дни. Това улеснява играта за опозицията. За по-голямата част от Гражданския алианс /Фидеш/ на бившия премиер Виктор Орбан има достатъчно убедителни причини да атакуват без почивка. Орбан е твърде решен да не изчаква края на мандата на правителството, съставено 2006 г. от социалистите на Дюрчани и от свободните демократи на Янош Кокаш. Избраният през миналата година път оставката на правителството да се търси чрез уличен натиск, сега очевидно е отстъпил на нова концепция. Сега Орбан като че ли залага на инициирания от неговата партия референдум, за да накара управляващата коалиция да падне на колене. Фидеш иска в рамките не референдума на народа да бъдат зададени няколко въпроса. Става дума за премахването на таксите в болниците и лекарските кабинети, за реорганизацията на здравеопазването и допускането на частни здравно-осигурителни каси, за продажбата на лекарства извън аптеките, за студентските такси и накрая за забраната за покупки на държавна или кооперативна земя от чужди граждани. Ако опозицията през пролетта на 2008 г. получи отрицателен отговор от мнозинството, голяма част от заплануваните от правителството реформи ще са обречени. По този начин и дееспособността на правителството ще отиде по дяволитеи краят му няма да може да бъде предотвратен.

След като Дюрчани си призна за скандалната реч, социалистите не могат да излязат от дълбоката криза на рейтинга си. Правителственият им ръководител, който въпреки броженията бе избран и за председател на партията, искаше и продължава да се стреми “неотстъпно към пътя на смелите”, но непопулярни реформи. Отсъствието на обществен диалог вместо напомнящите на комунистическите времена “спускани отгоре декрети”, по-скоро му затваря пътя, отколкото да му го отваря. Към това се прибавят позорни корупционни афери, като онази, която наистина бе свързана с името на един бивш социалистически депутат, но в която са замесени и представители на партията дори от най-близкото обкръжение на Дюрчани. Вярата в левицата и ръководството й клони към нула.

Столът на Дюрчани се клати сериозно, макар и още да не може да се предсказва, кой би могъл да го замести. Управляващата Социалистическа партия би могла да изчака до изборите за Европейски парламент в 2009 г., но също така би могла да се задейства и по-рано.

Подобно съдържание