1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За чудотворните икони в София

В продължение на три дни три чудотворни икони на Света Богородица от Рилския, Троянския и Бачковския манастир бяха изложени за поклонение в храм-паметника „Свети Александър Невски” в София./ Явор Дачков./

default

Българската православна църква организира за първи път такова изнасяне на светини от манастирите за поклонение, но вероятно оттук нататък ще има и други такива събития. С литийно шествие миналата седмица трите икони бяха внесени в храма, след което патриарх Максим отслужи тържествена литургия за българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия. В последвалите три дни хиляди хора чакаха с часове на опашка, която се виеше в съседните улици, за да се поклонят пред чудодейната икона "Пресветая Богородица Троеручица", съхранявана в Троянския манастир, иконата на Божията майка, която се пази в Бачковския манастир, както и иконата на Света Богородица - "Осеновица" от Рилския манастир. Малко преди отпътуването на иконите пред тях се поклониха и депутати, политици и други държавни служители, които поради неотложните си ангажименти не са имали възможност да изчакат на опашката пред патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Трите икони останаха в София повече от предвиденото от организаторите време. "Не сме очаквали такъв интерес към иконите, коментираха духовници, но се радваме, че българите търсят молитвеното застъпничество на Божията Майка".

Сама по себе си тази новина звучи доста внушително. Толкова внушително, че дори и най-скептичните погледи не могат да я отминат с безразличие. Разбира се, тя може да бъде тълкувана по различни начини, а подбудите на хората, които са чакали, за да се помолят пред иконите, са най-различни. Ще бъде грешка да припишем този интерес на дълбоката религиозност на българския народ. Ще бъде грешка обаче и да пренебрегнем напълно религиозната вяра. Разбира се, щеше да бъде чудесно ако всички хора, които са чакали на опашка в продължение на часове, участваха активно в църковния живот, което означава практикуване на Светите тайнства на Църквата. Основно тайнството евхаристия – причастие, което задължително е предхождано от тайнството изповед. Българската църква наистина щеше да бъде друга – жива и силна. Грешно е да се приписва състоянието й само на висшия клир. Църквата е общ организъм – Богочовешки организъм - и за нейното пълнокръвно функциониране роля играят както Божията благодат, така и човешките усилия. Тук стигаме до критически поглед към тези опашки, който включва думата суеверие. Предполагам, че може би мнозина от хората, които са чакали пред иконите, биха чакали и пред някоя врачка с надеждата да излекува болестта им, да сбъдне мечтите им, да направи чудо. Не казвам, че това непременно е лошо. Човек има индивидуална съдба. Никой не знае какво е преживял или преживява всеки един от тези хиляди души. Всеки от тях има право на своята надежда и на чудото, което да му помогне. Църквата обаче никога не е акцентирала на чудесата, въпреки че е основана върху чудо. Как иначе да наречем Възкресението на Христос?! Евангелието разказва, че и Той самият, когато е прибягвал до чудеса, го е правил с не особено охота и поради слабостта на хората, които са били немощни да разберат посланието Му. В този смисъл християнството е изключително рационална религия, въпреки че чудесата и ирационалните феномени са част от нея. Във всеки случай можем да кажем, че събирането на иконите в „Св. Александър Невски” и гледката на търпеливо чакащи хора да отправят своята молитва към тях бе наистина нещо добро. Едно мълчаливо свидетелство за наличието на друга духовна реалност в България, която толкова рязко контрастира със скандалния и арогантен български обществен живот.