1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

За чичо Скрудж и г-н Обама

2008-ма година ще влезе в учебниците по история по погрешен начин: криза на капитализма и освен това избирането на чернокож президент в САЩ. Грешката е в думите „освен това”, пише в коментара си Андрей Райчев.

default

Грешката е не защото кризата избра г-н Обама (макар това да повлия). А защото и двете събития имат едни и същи причини, по-точно предпоставки. Сега икономистите се изказват често, смътно и некомпетентно. Те и не могат друго, защото най-дълбоките причини на кризата са не икономически, а социални. Крахът на пазарите, който наблюдаваме, се дължи на фундаменталното разкъсване на власт от собственост в световен мащаб.

Само помислете: капитализмът се държи на чичо Скрудж. Той цепи цента, сантима и пенса на две, дебне и се опитва да съкрати всеки разход. Мисли стратегически и най-важното: обича самите пари, техният ръст, а не стоките, които може да придобие.

Къде в сегашния свят виждаме чичо Скрудж начело на парите? Почти никъде.

Musical Geist der Weihnachten Mr. Scrooge

Чичо Скрудж и духовете

Потоците са анонимни

те се управляват от юпита, от чиновници, мениджъри. Последните нито цепят на две стотинката, нито се вълнуват от нещо по-стратегическо от премията през декември, която тържествено влагат в недвижимост между януари и март. Тези квази-скруджовци и никой друг ни докараха гигантския балон, който се пука пред очите ни и за наша сметка. Те купуват и продават помежду си дълговете на длъжника на длъжника (като за целта взимат и на заем!). Именно защото не са собственици на парите, а само на власт...

Ама как така чичо Скрудж е допуснал това? Що за пристъп на безразличие към златото? Нищо не е допуснал и никакво безразличие: парите просто не са негови. А на кого? На около милиард потребители, спестители и пенсионери.

Това, мисля, е най-голямата тайна на сегашния свят: не капиталистическата класа притежава богатството (особено парите), а милиони и милиони дребни, несинхронизирани, некомпетентни хора. Които, бидейки собственици (но без контрол върху собствеността), ще загубят и вече губят собствеността си със скорост, сравнима само със скоростта, с която софиянци губеха, губят и ще губят общинските си имоти.

Какво общо има тук г-н Обама?

Той стана президент по силата на съществуването на същите тези хора и по силата на тяхното огромно богатство (и потенциална власт). Ако преди десет години политолог кажеше, че Америка ще избере „чернокож за президент”, щяха да му премерят температурата. „Богатите, собствениците никога, ама никога няма да допуснат подобно нещо” – знаехме наизуст, по инстинкт.

Deutschland Lotto Geld 38 Millionen euro in ^bar

Истината, че парите управляват света, е толкова стара, колкото и човечеството

Други обаче са сега богатите. Това са въпросните милиард консуматори, харчещи свободно поне 10 хиляди милиарда евро годишно, което впрочем личи дори и от стотиците милиони долари, с които г-н Обама предизборно разполагаше.

Но това е само видимата с просто око промяна. Дълбоката, същинската, огромната промяна е в самия принцип, по който в съвременния свят се държи властта. А именно: не през капитала, не през държавата дори, а през символите. През символните капитали, казано строго.

Символите са си символи, ще кажете. Имало ги е винаги, защо сега изведнъж станаха така важни? Защото символите, символните капитали, известността, славата, впечатлението, картинката са единственият начин да се синхронизират въпросните милиони и милиони консуматори.

Съвсем нов свят, както виждате. В който икономическата криза и чернокожият американски президент са само първите картинки. Ще гледаме и още, и много по-изненадващи.

Тази публикация е съвместна с вестник „Труд”.

Други текстове от същия автор: www.raichev.org

За отзиви и коментари: a.raichev@gallup-bbss.com

Редакцията препоръчва