1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

За църквата и нейното предназначение

Много често в България гледаме на църквата като на човешка институция, докато тя е богочовешки организъм - коментар на Явор Дачков

default

В пасхалната нощ мой приятел поискал да се причасти в малък български град. Когато малко преди началото на празничната литургия, в чест на Христовото възкресение той предвидливо казал на свещеника, че се е изповядал и има препоръка от своя отец заради особената благодат на този ден да вземе причастие именно в нощта на възкресение, свещеника троснато му казал – сега ли намери да се причастяваш. Защо не я свърши тази работа по-рано. След което все пак благосклонно казал, че ще направи всичко, което е необходимо. Според приятеля ми отеца май нямал намерение да служи литургия, но заради него я изкарал за рекордните 45 минути. Тази история ме накара да се замисля за това как гледаме на Христовата църква тук.

В България религията най-често се практикува като обряд. Така наречените треби изчерпват функцията на църквата, както и на отношенията на голяма част от външните хора с нея. Строго погледнато тези отношения много често се основават на чисто суеверие, защото се правят без елементарно знание за значението на едно или друго църковно действие. Тайнствата на църквата и особено главното тайнство – евхаристията е последното за което мнозина ще се сетят, ако ги питате за предназначението на християнската църква. Най-често тя е свързвано със социални функции, които би трябвало да се подразбират от само себе си. На Запад те са особено развити и често стават повод за сравнение и критика към източната, православната църква. Особено тежко става положението когато се фокусираме върху българската. Банално е пък и не е времето да изброяваме недостатъците й. Това, върху което искам да обърна вниманието ви е основното й предназначение, а именно спасението чрез общение с Бога, и с другите й членове. Сърцевината на това общение е светото тайнство евхаристия. Причастяването с тялото и кръвта Христови. Това е центъра около който се върти и построява всичко останало. Целият литургичен живот, социалните дейности и изграждането на енории се фокусира върху този център. Той дава живот и пълнота на църквата. Както и на живота в нея. Когато това тайнство не е център, когато то постепенно бива изтласквано в периферията, този живот отслабва. Видимо църквата става немощна. Много често погрешно се мисли, че тя е такава, защото е православна или защото няма достатъчно морални свещеници, или защото държавата й пречи. Нищо подобно. Забравянето на основното й предназначение, отчуждаването от истинското общение с Бога посредством тайнството евхаристия е причина за днешното състояние, такова каквото го познаваме всички. Църквата не е институция. Тя е богочовешки организъм. Тази средношколска богословска формулировка е вярна. За съжаление малцина са онези, които вярват в нея. А отношението към църквата като към чисто човешка институция води след себе си познати последствия – в България то не е по-различно от отношението към останалите институции. Впрочем този проблем, не е само български. Не е и само православен. Първата година от служението на папа Бенедикт 16 бе посветено именно на завръщане към основите на Христовата вяра. Преоткриване на Христовата истина. За живота на църквата - и източната и западната благодарствената жертва е непрекъснат източник на тази вяра и свидетелство за тази истина. Христос возкресе!