1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

За трудностите пред журналистите на ивицата Газа

Откак в понеделник израелската армия ликвидира с ракети ръководителя на движението Хамас шейх Ахмед Ясин израелски журналисти повече не могат да посещават ивицата Газа. Израелската армия наложи забраната, защото се опасява, че може да има отвличания. Чуждестранни журналисти все още могат да ходят там. Бетина Маркс информира:

Големият паркинг на граничния пункт е почти празен. Има само няколко коли със знаците на телевизията. Те принадлежат на чуждестранни журналисти отишли пеша На ивицата Газа за да информират за настроенията след смъртта на Шейх Ахмед Ясин. Тук отдавна вече не може да се минава с кола. От деня на убийството на Ясин армията забрани на израелски журналисти да посещават ивицата Газа поради опасността да бъдат отвлечени от радикални групировки. Шломи Елгар, от 10 телевизионен канал вече обжалва това решение пред израелския върховен съд:

"Тази опасност съществуваше и преди. Можеха да ни отвлекат още преди месец или преди седмица или преди година. Мисля, че само се опитват да ни попречат да наблюдаваме професионално събитията, така както трябва да правим като журналисти. Когато си избрах тази професия знаех какво ме очаква. Аз съзнавам опасностите. От години поддържам контакти с Хамас, Рантиси, Ясин и други. Ако те искаха да ме отвлекат можеше да го направят отдавна."

Съдът обаче отхвъри жалбата на Елгар и остави в сила заповедта на армията. Кармела Менаше, неустрашимата военна репортерка на израелските радиостанции, съобщи за това решение с гняв.

"По мое мнение армията отново инструментализира въпросите за сигурността, за да преследва собствените си цели. Може израелски граждани да са застрашени на палестинските територии и също така израелски журналисти, но журналисти работят и на Западния бряг, в Косово и в Багдад. Не може да се допуска армията да използва средствата си за да торпилира работата на журналистите."

Забраната обаче засяга само работата на израелски журналисти. Чуждестранни репортери могат почти безпроблемно да посещават ивицата Газа. Вчера преминаването стана сравнително бързо, но в деня, когато беше убит Шейх Ясин журналистите трябваше да чакат с часове, докато израелската армия ги пусна да минат. Това става първо през един железен портал, после през въртяща се врата. Следва коридор от около половин километър между две високи стени. Накрая стоят палестинските гранични постове. Те си записват имената и номерата на паспортите, и дават знак на журналистите да преминат. Около милион и 300 хиляди палестинци, които от години са затворени на ивицата Газа зад една непреодолима ограда, се радват, когато световната общественост се интересува от тях. Израелската армия не може да го предотврати, но може да утежни условията. Например, армията може да подлага журналистите на много подробен контрол при завръщането им и да ги оставя да чакат с часове. Откак преди седмица атентаторка се самовзриви на граничния пункт Ерес и уби четирима израелци, контролът тук беше драстично усилен. Напускащите, а това са журналисти, дипломати и служители на ООН, първо трябва да минат през детектор за метал, а после през един вид кафез, който от двете страни е ограничен от бетонни стени, а отпред и отзад от стоманени решетки. Няма нито тоалетна, нито пък вода за пиене, а само една малка пейка. В този филтър журналистите трябва да чакат докато им проверят документите. Един журналист съобщава, че е трябвало да чака четири часа. И след като премине през кафеза човек не е свободен. Първо трябва да му проверят чантата, после да премине през метален детектор а след това през паспортнен контрол. Тук армията има последната възможност без никакво обяснение да бави чуждестранните журналисти. Тези проверки и протакания водят до това, че все по-малко чуждестранни журналисти се наемат да посетят ивицата Газа. Тогава армията може да прави каквото си иска без да бъде наблюдавана.