1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За скандала около несъстоялата се научна конференция за Батак

Ще се състои ли все пак научната конференция за Батак? Маринела Липчена разговаря с двамата организатори на конференцията от Берлинския свободен университет- доцента д-р Улф Браунбауер и докторантката Мартина Балева

default

Свободният университет в Берлин

Тази седмица германският всекидневник Франкфуртер Рундшау излезе със статия под заглавие „Побити на кола. Заплахи за убийство срещу германски учени в България. Върховете на държавното управление насаждат шовинистка истерия”.

Мартина Балева е подала преди седмица жалба до СЕМ, с която иска да се предприемат мерки срещу телевизия СКАТ. Причината: обявената там награда от 1000 лева за всеки, който представи личния й адрес в Берлин и актуална снимка. Председателката на СЕМ Мария Стефанова заяви, че по процедура жалбата ще бъде докладвана на заседание и ако се установи нарушение на закона за радиото и телевизията, на СКАТ могат да се наложат санкции. Към жалбата докторантката в Свободния берлински университет е приложила и анализ на Балканската мрежа за разследващи репортажи. В него се описва митинг на Атака, на който бил издиган лозунга «Балева на дръвника, швабата юдеин – на кол». Ето защо Мартина Балева е решила да търси правата си и по съдебен път:

Балева:

«Освен че изпратих жалбата до СЕМ, изпратих копие до всички правителствени институции в България, както и партии, а също така и на Българския хелзински комитет. Единствено той се свърза веднага с мен и ми предложи да ме представлява пред прокуратурата и в момента се подготвя жалбата серщу Атака за публично призоваване към убийство, което според мен е недопустимо не само от гледна точка на българското, но и на европейското законодателство.»

Ето предисторията. На 24-ти април вестник «24 часа» излиза с първа страница, на която с големи букви в типичния за булевардната преса стил, е изписано заглавието «Нямало баташко клане». Цитира се многократно проекта на свободния университет в Берлин за организиране на изложба и научна конференция към нея, посветени на Батак като паметно място и ролята на изобразителното изкуство при изграждане на митове, залегнали в националното съзнание. Конкретно става дума за картината на полския художник Пиетровски, посветена на баташкото клане и рисувана по снимки, самите те направени много години след трагичните събития. Никъде в проекта не се говори за отричане на баташкото клане. Затова пък тази теза е изведена в заглавието на въпросния вестник и подложена на остри критики от шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров. Той заплашва организаторите на конференцията, доцента от берлинския университет д-р Улф Брунбауер и докторантката по история на изкуството Мартина Балева със съд за цитат «Оспорване на Холокоста». Само за няколко дни медиите в България са пълни с позиции на историци и най-вече политици, включително президент и премиер, които опровергават нещо, което германо-българската научна конференция никога не си е поставяла като цел. Доц. Д-р Брунбауер повтаря многократно, че конференцията няма намерение да отрича Баташкото клане. 238 души подписват декларация на български учени, в която се говори за посегателство срещу свободата на научните изследвания и се осъждат медиите, които цитат : «упорито отказват да вникнат в смисъла на проекта и да го представят коректно». Скандалът се развихря в широкия диапазон – от отказ на БАН да предостави зала за конференцията и уволняване на служител в българското културно министерство до открити заплахи за физическа разправа над двамата учени. Тръгва дори слух за това, че конференцията е спонсорирана от турски организации, което доц. Брунбауер отхвърля и повтаря многократно: зад проекта стои германската фондация «Памет,отговорност, бъдеще». Конференцията е трябвало да се спонсорира от Гьоте институт. Той остава докрай зад нея, но тя в крайна сметка се отлага заради силно развихрилите се отрицателни емоции. Д-р Брунбауер за бъдещото на този проект:

Брунбауер:

« Конференцията ще се състои по вяска вероятност в разширени рамки. Ние не искаме да обсъждаме само първоначалната тема за Батак като място на паметта, но и да реагираме на дискусиите,които се появиха. Конференцията ще се проведе в София по всяка вероятност в Червената къща, може би през есента: октомври или ноември.”

Според Брунбауер освен представителите на Етнографския институт към БАН, нито един от останалите български учени, включени в програмата на конференцията, не са се отказали от участие. Самата Мартина Балева обаче обмисля, дали си заслужава да участва след заплахите за разправа с нея:

Балева:

“В този момент бих отказала категорично да участвам в конференцията. Надявам се обаче до тогава да има някакво развитие, конференцията да се състои и аз да мога да се прибера в България, за да представя темата си.”

Кое накара мнозина българи да реагират така остро и емоционално на тази все още несъстояла се конференция за Батак? Според д-р Брунбауер:

Брунбауер:

“Не мога да си обясня истеричната реакция на цялата политическа класа, но е явно, че има нарастващ патриотично-националистически дискурс в страната и страх у мнозина, че Европа ще им отнеме националната идентичност. Аз лично бях шокиран.”

А според Мартина Балева от развихрилия се скандал могат да се извлекат няколко извода:

Балева:

“Един от изводите е, че борбата за власт е готова да пожертва хора, че науката много лесно може да бъде инструментализирана, ако това се желае от политически кръгове. Оказа се, че единственото, което му е останала на българина след 17 години преход е само националната чувствителност. Явно през тези 17 години му е било отнето всичко и това е последната сламка, за която той може да се хване.”