1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

За първи май и германските синдикати

За честванията на 1 май и за германските синдикати, които са сред най-старите и най-успешните в континентална Европа. Коментар от Александър Андреев.

default

На 1 май 2002 германски синдикати протистират в Лайпциг срещу съкращенията и безработицата

Първи май е официален празник в Германия. Този факт звучи доста странно за всички, които са живели в така наречения „реален социализъм”. Защото в онези общества „Международният празник на труда” автоматично се асоциираше с изпразнената от съдържание пролетарска пропаганда и със съветския диктат.

А – независимо от леярите и доячките в почетните президиуми – трудещите се в Източния блок всъщност бяха по-обезправени от своите колеги в реално-капиталистическите държави. То тъкмо за това и става дума на 1. май: за правата, които работещите хора са успели да придобият и дори да вкарат в законодателството в епохата на абстрактния труд.

, днес натрапчиво припомнят, че най-вече тяхна заслуга са такива придобивки като защитата срещу произволни уволнения, представителството в Съветите на работниците и служителите, ефективната охрана на труда, дългите отпуски. Да, три, четири или пет седмици платен годишен отпуск (в зависимост от стажа) звучи като същински мираж не само от гледна точка на японците или американците, но вече и за много източноевропейци. Обаче освен този най-видим и най-сладък успех, външният наблюдател едва ли може да си представи каква

реална власт имат професионалните организации,

как я практикуват в интерес на своите членове и с какъв безрезервен ангажимент се хвърлят в синдикалния живот многобройни средностатистически германци.

Вярно, и в Германия масовата подкрепа за синдикатите бавно се топи. Криви са си и те самите, защото изостават от динамиката на глобализиращите се трудови пазари, защото в постиндустриалното общество все още си фантазират някакъв монолитен пролетариат с мазолести ръце и сажди по челото, защото – уви – понякога се спазаряват на тъмно с работодателите във вреда на членовете си. Но в преговорите за работни заплати само през тази година синдикатите все пак успяха да откопчат няколко процента в повече и така да разпределят по-справедливо печалбата от трайния икономически ръст в страната. А съветите на работниците и служителите, които по закон имат право на глас в управлението на фирмата или организацията,

опазиха десетки хиляди работни места от опасността да бъдат съкратени

в интерес на краткосрочни печалби.

Последните седмици инвестирах част от свободното си време като член на Избирателната комисия в гласуването за същия този Съвет в Дойче веле. С удивление наблюдавах целенасочената предизборна кампания на трите синдиката в радиото, с още по-голямо удивление отметнах над 600 души, гласували само за няколко часа. Както и да заобикалям клишетата: това си е демократична култура, която заслужава огромно уважение. И едва ли ще изненадам някого с последното си наблюдение: сред скептичните и негласуващи избиратели най-много бяха колегите, които имат зад гърба си реално-социалистически или друг неприятен преддемократичен опит.