1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За преведените от немски материали за Конференцията за Баташкото клане

Анелия Касабова от българския Етнографски институт е изненадана от твърденията, че научната конференция за Батак целяла да отрече Баташкото клане. Според нея, няма нищо подобно. Като преводач на материали за изложбен каталог към тази конференция, Анелия Касабова се чуства съпричастна към развихрилия се скандал и сама потърси българската редакция на Дойче веле, за да обясни позицията си. Кореспонденц

ия от Виена на Юлия Дамянова.

Анелия Касабова е превела текстовете за двуезичен каталог към изложбата “Батак като паметно място”, която трябваше отвори врати в София на 17 май, заедно с научната конференция за Батак.

Анелия Касабова се чуства съпричастна към шумната реакция в България срещу конференцията и затова сама търси контакт с медиите. Понеже в момента работи по научен проект в Австрия, срещаме се във Виена.

Г-жо Касабова, какво Ви накара да се обърнете към българската редакция на радио Дойче веле?

Касабова: Накара ме начинът, по който се водеше тази медийна кампания, да изкажа и аз своята гражданска и научна позиция. В случая става въпрос за една научна конференция и една публична изява чрез изложба. Но това, което видях аз и което ме провокира сега да изкажа мнението си, бих могла да обобщя с едно изречение, казано от г-н Бареков – един журналист, който по принцип уважавам. Но той обобщи проблема с едно изречение, което така ме впечатли, че аз си го записах: “Германски учени се опитват да ни внушат, че не е имало Баташко клане.” Това изречение съдържа три твърдения и нито едно от трите не е вярно - от моя гледна точка, след като аз познавам текстовете. Аз не познавам проекта като проект. Не познавам текстовете на Мартина Балева за този конкретен случай – изложбата и конференцията, но тя ги е публикувала 2006 г. във в. “Култура”, така че те са публично достояние.

Кои са трите неверни твърдения в изречението на г-н Бареков, което току-що цитирахте – “Германски учени се опитват да ни внушат, че не е имало Баташко клане”?

Касабова: Значи – никой не отрича Баташкото клане. Не са основно германски автори, ами са основно български автори. А това че участват германски автори, за мен е само положително. Науката и по дефиниция, и по същество е интернационална. И какво лошо има в това? Защо не се радваме, че участват и чужди автори? А третото – че се опитват да ни внушат. Те не се опитват нищо да внушават. Те се опитват да организират един открит, публичен дебат.

Какво точно преведохте за проф. Улф Брунбауер от Свободния университет в Берлин?

Касабова: Ние с Улф Брунбауер се познаваме от години, покрай съвместни конференции и участия в различни проекти. Той се обърна към мен с въпрос, дали бих приела за превод определени текстове. Те са около 50 страници. Това беше в края на март и аз ги превеждах през април. Текстовете при мене дойдоха като материали за подготвян двуезичен каталог, като съпровождащ материал за планираната изложба.

Някъде в тези 50 страници, срещнахте ли някакъв опит да се отрече Баташкото клане?

Касабова: Изобщо! Нито един не отрича и не омаловажава Баташкото клане. В тези текстове, които аз превеждах, нито един не се занимава с въпроса колко са били жертвите. Нито един! Това не се поставя – това е изходна точка. Клането е изходна точка за разработките, но то не се поставя... зверствата и клането не се поставят под въпрос.

За какво става въпрос, тогава, в тези текстове, които Вие превеждахте?

Касабова: Тези текстове са, първо да уточня, на двама германски учени – Улф Брунбауер и една германска изкуствоведка, която, обаче, не разглежда български примери. Въз основа на картини с батални сцени за обсадата и победата над турците около Виена, тя поставя въпросите за значението на тези картини при формиране на национална идентичност, национална памет, за противопоставяне и значение на Християнство и Ислям в съответните контексти. Разглежда две картини – едната е австрийска, едната е полска. Това са двамата чужди участници. Петима автори са българи. Александър Везенков мога да спомена, защото това име многократно вече бе казвано, Александър Везенков прави един много детайлизиран преглед, как са се развивали в българската историография възгледите за Баташкото клане през времето.

Какво беше Вашето впечатление от материалите, които преведохте?

Касабова: Трябва да кажа, че когато превеждах тези материали, чуствах определено интелектуално удоволствие. Чуствах гордост като българка, че в българската историография вече има такива диференцирани и критични мнения, че в националния дискурс се включват различните гледни точки и по този начин се обединяват.

Анелия Касабова от българския Етнографски институт е превела текстовете за каталог към изложба “Батак като паметно място”, която щеше да отвори врати в София, заедно с научната конференция за Батак.

Подобно съдържание