1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За последствията от евентуална парламентарна криза в България

Проваленият от НДСВ парламентарен контрол по темата за ”Булгартабак” предизвика нещо невиждано досега в българската политика. Лявата и дясната опозиция, с подкрепата на Новото време, се обявиха единодушно за оставката на председателя на парламента и започнаха консултации за гласуване на недоверие към кабинета.Георги Папакочев се спира върху последствията от евентуална парламентарна криза върху проц

�са на европейската и евроатлантическа интеграция на страната:

Пет месеца преди парламентарните избори, два месеца преди подписването на присъединителните документи за членство в ЕС и по-малко от година след влизането на България в НАТО, страната внезапно се оказва изправена пред евентуална парламентарна криза, която би могла да доведе до предсрочни избори и бърза промяна в конфигурацията на политическите сили.

Както стана известно, ДПС вкара коалиционния си партньор НДСВ в сложна ситуация като блокира продажбата на трите най-големи дружества в системата на Булгартабак, а депутатите от царската партия, по неизвестни официално причини, осуетиха с масовото си напускане петъчното заседание на парламента. Ако допуснем, че лявата и дясна опозиция изпълнят намеренията си да гласуват свалянето на проф.Огнян Герджиков от поста председател на НС и успеят да съберат достатъчно гласове за един успешен вот на недоверие, парламентарната криза би могла да прерастне в правителствена и логично би предизвикала предсрочни избори. Подобни избори са в състояние изцяло да променят развитието и темповете на европейската интеграция и отношенията със Североатлантическия алианс.

На първо място евентуална парламентарна криза би доведела до непоправимо изоставане в приемането на така належащите и спешни поправки в Конституцията, свързани с предстоящото членство на страната в ЕС. Невъзможността въпросните поправки както и други належащи законодателни актове да бъдат гласувани навреме , може да постави под въпрос насроченото за края на април официално подписване на присъединителните документи за ЕС и в крайна сметка да отложи приемането на страната с цяла година.

В случай на разрив в управляващата коалиция НДСВ – ДПС и преминаването на движението на Ахмед Доган в политическата орбита на левицата, партньорите на страната от НАТО и най-вече САЩ със сигурност биха ревизирали отношението си към подобна политическа конфигурация. Нужно е да си припомним изявлението на американския посланик Джеймс Пардю от март миналата година, в което той изрично подчерта, че етнически партии, сиреч такива като ДПС, нямат място в българския политически живот. И доколкото за българите вече стана пределно ясно, че чрез американския посланик говори Държавния департамент на САЩ, едва ли има някакво съмнение, че Вашингтон би преразгледал сериозно доверието към своя евроатлантически съюзник България.

В случай, че ДПС бъде поставено от Брюксел в групата на неблагонадеждните организации, БСП би се изправила пред огромен коалиционен проблем при евентуално бъдещо управление с партията на Ахмед Доган. Но това едва ли е най-сложната задача, която ще трябва да решават социалистите при подобна хипотеза. Съвсем скорошните предизборни изявления на техния лидер Сергей Станишев за незабавното изтегляне на българския контингент от Ирак при едно бъдещо управление на БСП, съзнателно забавяните от про-социалистическото военно ръководство на армията реформи, скандалните провали на функционери в Алианса с агентурно минало и най-вече неприкрито отрицателното отношение на мнозинството червени избиратели към НАТО, биха поставили на много сериозно политическо изпитание не само социалистите, а и най-вече младият член на Алианса – България.

Тежки поражения от евентуални предсрочни избори би могло да понесе и НДСВ. Царската партия се надяваше да се яви на изборите с двата най-скъпоценни камъка в своята корона – финализираният процес на европейската интеграция и успешното влизане на страната в НАТО. В случай, че българското членство бъде отложено с една година поради неефикасна законодателна дейност и отношенията със съюзниците от Североатлантическия алианс се усложнят, шансовете на царската партия за успешно представяне на едни предсрочни избори ще бъдат ограничени значително.

При такова развитие на събитията формациите от дясното пространство биха се оказали в интересна ситуация. От една страна те ще бъдат припознати от избирателите като партии, гласували заедно с левицата за евентуално сваляне на сегашното правителство. Но от друга страна те биха могли да изведат на преден план факта, че тъкмо решенията на правителството на ОДС по време на Косовската криза накараха Брюксел да погледне благосклонно към поканата за присъединяването на България към Алианса, както и първи започнаха преговорите с ЕС.

В случай, че стане почти невероятното - българската десница да успее в резултат на евентуална парламентарна криза да преодолее своето разделение на лична лидерска основа и да излезе обединена на предсрочни избори, шансовете й за успех стават значителни. Още повече, че тъкмо десницата би се ползувала с многократно по-високото политическо доверие от страна на Европа и САЩ.

Всичко казано до тук, обаче, следва да се приема условно.Защото на този етап въпросите дали ще се стигне до парламентарна криза която би довела до предсрочни избори, какви ще бъдат предизборните и следизборни коалиции и какви процеси ще обуславят евентуалното обединение на десницата, остават отворени.

Както нерешен остава и основния въпрос – какво политическо поведение ще бъде най-подходящото за европейското и евроатлантическо бъдеще на България.