1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

За партийните препирни и политическата култура в Германия

Тонът между политическите партии в Германия все повече загрубява; политическите дебати все повече са белязани от лични упреци и оклеветяване. Германските избиратели очакват от политиката решения на насъщни проблеми, а не безплодни боричкания.

default

Бяха времена, когато политиците от Християнсоциалния съюз, социалдемократическата, свободно-демократическата партия и партията на зелените се упрекваха взаимно все още само в неразумност и безотговорност. Най-обидните обиди, произнасяни в парламента, бяха така да се каже, все още безобидни, изключая само прочулата се фраза: “С ваше позволение, господин президент, вие сте идиот”, изречена от един депутат на име Йошка Фишер, днес федерален министър на външните работи.

В ония времена, когато Бундестагът все още беше арена на политическата “спортна борба”, както бе казал бившият федерален канцлер Хелмут Шмидт, тогава също имаше дялкане и калайдисване, изпускаше се и по някоя по-груба дума – не беше съвсем необичайно политическия противник да се приравни, да речем, с терориста. Но защо ли политическите словесни схватки в Германия в края на 20-ти век сега ни се струват едва ли не вълнуващи?

Политически лагери със съответните ожесточени битки помежду им винаги е имало във Федералната република. Остротата и преувеличението са част от инструментариума на политическите спорове. Когато зад тях стоят лични убеждения и когато се спори по същество, дори и по-суровата дискусия не вреди на политическата култура. Обратното, страстта придава по-голяма убедителност на политическия спор. Само че точно дискусиите вече ги няма в Бундестага. Истинската политика отдавна се прави от комисии и комитети; телевизионите толк-шоута и изявите в медиите във или пред партийните централи изместиха германския парламент като политическа сцена. Цени се “добрия”, парлив или пиперлив цитат, независимо от евентуално унищожителното му въздействие върху общността на демократите. Тази общност се подкопава от оклеветяването на противниковия политически лагер.

В безскрупулния стремеж да се привлече вниманието преди следващите избори, политическите актьори губят от поглед действителната си цел, ако все още изобщо имат такава – нещо, в което германските избиратели все повече се съмняват. Шефът на християнсоциалния съюз упреква правителството, че било виновно за засилващото се влияние на дясноекстремистката национална партия, защото не предприемало достатъчно мерки срещу безработицата. Управляващата социалдемократическа партия на свой ред отхвърля предложението на опозицията за пакт срещу безработицата, окачествявайки го като лицемерие и морална поквара, тъй като, видите ли, опозицията искала да ореже правата на трудещите се. Един от кандидатите на християндемократическата партия за следващия Ландтаг намира пък, че визовата афера около Йошка Фишер била “най-ужасното нарушение на човешките права от 1945 година насам”, докато отговорният външен министър на свой ред косвено упреква критиците си в расизъм. Генералният секретар на християнсоциалния съюз пък не се стеснява да стовари вината за неотдавнашното жестоко убийство на едно дете върху федералния канцлер, защото след последния подобен случай не бил затегнал законите срещу извършители на сексуални престъпления.

Все едно дали става дума за десния екстремизъм, безработицата, педофилията или пък престъпността на каналджийските банди, във всеки случай се създава впечатление, че проблемът ще се реши, ако бъде победен политическия противник. Все по-оспорваните резултати от изборите очертават в последно време представата, че политическите лагери и фронтове закостеняват. Заедно да се търсят решения, изобщо да се търсят допирни точки – този модел, изглежда, вече не съществува. Някак си все се набира мнозинство в подкрепа на собствената позиция, както отново доказаха наскоро изборите за Ландтаг в Шлезвиг-Холщайн. Макар че именно разделението на електората можеше в този случай да се възприеме като повеля за образуването на голяма коалиция. Вместо това страните си отправят взаимни упреци в неспазване или пък злоупотреба с основни демократически права.

В страна с 5 милиона и 200 хиляди безработни и нарастваща детска бедност хората очакват от политиците отговори, а не клеветене, не криминализиране или оскандализиране на политическия противник. Ако политиката продължи да не намира решения, безучастието към изборите и апатията към политиката ще нараснат, нещо повече. От това ще спечелят екстремистки партии с прости пароли. Райнхард Бютикофер от партията на зелените беше казал: “Който систематично използва опетняването на реномето като политическо средство, озлочестява демокрацията.” Вярно е. И важи за всички.