1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

За опасностите, на които е изложено свободното слово

С развитието на модерните средства за комуникация, с усъвършенстването на он-лайн изданията възниква въпросът – увеличава ли се територията на свободното слово. Какво показват някои изследвания на медийния пазар в Западна Европа? На тези въпроси се спира Еми Барух

default

Европейската независима преса преживява една от своите най-тежки кризи. На тази тема обръщат внимание анализатори от Франция и Великобритания, които следят медийния европейски пазар. В последните три години данните сочат постоянно намаляване на тиражите на сериозните периодични печатни издания. Ако тази тенденция се запази, съществува реална опасност независимите гласове, които са част от демократичната палитра на мнения в свободния свят, да затихнат и тяхното влияние да е практически незабележимо.

Ако отчетем всички специфики, характерни за ограничения медиен пазар в нашата страна, ще констатираме, че съществуването на български вестник извън мощните финансови, политически и рекламни чадъри, е практически невъзможно. Съдбата на вестник «Култура», който от няколко дни вече има нов собственик, е пример за това.

Какви са другите опасности, на които е изложено свободното слово?

Досегашната европейската практика може да ни помогне да се ориентираме в капаните, разположени около низходящата спирала на журналистите от печата, които губят своята аудитория:

На първо място кражбата на читатели идва от така наречените безплатни издания, които охотно предоставят страниците си както на поръчковата журналистическа конфекция, така и на явната и скрита реклама, която обслужва издателите. Тези вестници за няколко години увеличиха тиражите си и се подредиха на първо място по разпространение в не една и не две западноевропейски страни. Именно там през последните месеци на миналата година можеха да се прочетат статии, убеждаващи читателите в негативните последици от присъединяването на България и Румъния в Евросъюза. Въпреки, че публикациите им се основават на неясни и съмнителни източници на информация и откровено обслужват рекламодатели и различни икономически групировки, влиянието на тези безплатни средства за масова комуникация не бива да се омаловажава.

На второ място, но с много голямо ускорение, настъпва Интернет. Броят на хората, които черпят информация от мрежата не престава да расте. Тази тенденция ще се запази. И тя е обратно пропорционална на броя на хората, които сутрин се спират пред будката за вестници.

Интернет пространството привлича с необятните възможности да търсиш сам източниците на информация, да го правиш без да плащаш и да изразяваш мнението си за прочетеното. Масовият потребител обаче в крайна сметка се оказва консуматор на няколко безплатни страници и дори не си задава въпроса дали и кой контролира най-разпространените сайтове. В този смисъл феноменът Интернет може би ще повтори траекторията на големите събития в световната история на комуникациите – както при отпечатването на първите вестници през 18 век и излъчването на свободните радиа през 70-те години, новата медиа винаги се появява внушавайки чувството, че територията на свободното слово се увеличава. И това е така, докато върху този терен не се появят мощни финансови интереси. Днес, както никога преди това тези интереси прозират зад всяка писта на виртуалната мрежа.