1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

За книгата на Ерика Ман ”Когато светлините угаснат”

Ерика Ман, дъщерята на известния писател Томас Ман публикува вемиграция книгата си "Когато светлините угаснат" в превод на английски език. Сега тази книга се публикува за пръв път и в Германия - в превод от английски език.

default

Ханс Готфрид Еберхардт е образцов германец; националсоциалист, както се сочи в книгата. Един ден обаче допуска неппростима грешка. Редактира реч на фюрера, която трябва да се отпечата във вестника. Поправя 33 правописни грешки. В резултат изпада в немилост, обявен е за персона нон грата и трябва да емигрира заедно със семейството си. Сблъсква се обаче с невероятни бюрократични спънки, които могат да се преодолеят само по чудо и които Ерика Ман с наслада описва в книгата си. Ханс Готфрид Еберхардт е един многото обикновени германци, които писателката изобразява в ”Когато светлините угаснат” – книга, която не е публикувана досега в Германия и която сега за пръв път е преведена от английски на немски език, както пояснява издателката Ирмела фон дер Люне.

”Германската версия е изчезнала или пък е унищожена, не се знае нищо за нея. Книгата на Ерика Ман, която излиза сега за пръв път в Германия, е всъщност превод на превода от английски на немски език.”

Преводът от превод е свързан всъщност с риск – нали един превод би трябвало да предава всъщност възможно най-точно оригинала. Ръкописът възниква през лятото и есента на 1939 г. в Швейцария; след избухването на Втората световна война завършва книгата в СЩ. Историите се развиват в безименен католически университетски град в Южна Германия. Герои са работници и дребни служители, главният лекар на университетската клиника, проповедник, полицейски шеф.

”С две думи, казва издателката, това са описания на типичната среда на различни социални слоеве и като цяло това е опит не да се разказват индивидуални истории, а чрез индивидуалните истории да се илюстрират типични начини на поведение.”

Всички истории в книгата са документални; Ерика Ман ги е събрала от живота на бежанци и емигранти. В този смисъл книгата й е нещо като документална фикция. От друга страна, чрез историите авторката илюстрира факта, че от една страна националсоциализмът наистина го е имало, но от друга страна е имало и скрита, човешка почтеност, включителност сред германците, които иначе уж са верни на фюрера и извличат печалба от системата. Стилистично тази книга се различава от познатата емигрантска литература със своя особен език и начин на разказ. Ерика Ман я пише не за немскоезичната емигрантска публика, не пише така, както пишат Фойхтвангер, Ана Зегерс, Томас Ман за публиката, която познава средата и може да се идентифицира с героите. Ерика Ман пише за американски читатели, които тепърва трябва да разберат за какво става дума. С други думи, нейната книга се числи към така наречената ”смол таун литерчър” – литературата, която разказва за живота извън големите градски центрове. Разказите на Ерика Ман са интригуващи и живи, авторката използва похватите на развлекателната литература, особено тези на приказката и криминалния роман. Приказен край има и историята за литературния редактор Ханс Готфрид Еберхардт. След много лутания бившият литературен редактор попада заедно със семейството си на един кораб с бежанци, който малко по-късно е потопен от германска подводница. Еберхардт загубва жена си и двете си дъщери. Само той и малкият му син се спасяват. Вълните са огромни, героите – отчаяни, положението е безнадеждно. Няма да издадем какъв е самият край на разказа, ще кажем само, че Ерика Ман е намерила хепи енд за историята на отначало верния на фюрера редактор и неговото семейство.