1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

За и против ученическите униформи

В дискусията около това, дали ученичките – мюсюлманки в Германия да имат право да ходят на училище забулени, министърката на правосъдието Бригите Цюприс направи изненадващо предложение. Според нея проблемът можел да се реши с въвеждането на единна ученическа униформа. Коментар на Дафне Антахопулос.

default

На пръв пъглед училищната униформа може да донесе решението на много проблеми. Например че може да се избегне онова, което наскоро се случи в Бон – момичета , изцяло прикрити от арабска бурка – да се появяват в училище. От друга страна – може да се ограничи истерията по модни и дизайнерски дрехи, която води до състезание между учениците и до изолиране на онези, чиито социални и финансови условия не им позволяват да са в крак с модните тенденции. Не на последно място, министърката смята, че с въвеждането на единна униформа за учениците, може да се намали част от младежката престъпност – чията цел често пъти са вече споменатите дизайнерски дрехи, но и марки музикални устройства и мобифони. Има и още един аргумент, който говори в полза на въвеждането на ученическа униформа. Децата биха се идентифицирали по-тясно с тяхното училище, биха развили нещо като съзнание за “принадлежност” към институцията.

В същото време има обаче редица аргументи против училищната униформа и тяхната тежест е значително по-голяма от тази на изброените вече. Като се абстрахираме от това, че всички въпроси, свързани с училищното образование се уреждат от отделните федерални провинции , а не централизирано от Берлин, остава въпросът, дали въвеждането на единна униформа не противоречи на конституцията и на формулираното там право на свободна развитие на личността. На всичко отгоре, училищните униформи в Германия имат лош имидж поради историческа обремененост, водеща от времето на нацисткия режим.

Дори днешните училищни униформи да нямат военни елементи, а да са например – джинси и бели фанелки – едва ли по този начан могат да се замаскират социалните различия в обществото. Защото има джинси и джинси и култовия характер на определени маркови изделия въпреки всичко ще налага на учениците определени предпочитания. В наши дни освен това отдавна вече не става дума само за облеклото а и за техниката, която неизменно съпътства учениците – например ем-пе - плеъри, и мобифони, или пък велосипеди – продукт на високите технологии. Нима всичко това може също да бъде забранено за ползване или пък унифицирано? И още нещо : учениците не прекарват целия ден в училище, а кой ще им попречи в свободното си време да носят онова, което пожелаят?

Възниква и въпросът, дали е възможно и редно, чрез външни забрани, децата да бъдат принуждавани към определен тип поведение и съзнание. Много по-ефективно това може да стане чрез целенасочени социални или училищни проекти, в които да участват всички. Само че подобно нещо изисква много труд и пари, и не винаги води до бърз успех.

И още нещо по повод опита да се предотврати носенето на ислямски фереджета и бурки: би трябвало на момичетата, които ги носят да се разяснява, че това са символи, противоположни на онези стойности, които германската училищна система си е поставила за цел да възпитава. Към тези стойности се числи равнопоставеността на мъжа и жената в обществото, както и правото на всеки човек на свободно развитие. Хубаво би било, ако учениците можеха да се идентифицират с подобни стойности, а не с носенето на маркови дънки и фанелки. Липсата на стойности обаче едва ли може да бъде прикрита от която и да била униформа.