1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

За и против референдума за евроконституцията

Сбъркан свят: точно онези партии, които навремето осуетиха въвеждането на референдума като стандартен елемент на политическия живот,

днес изведнъж са най-горещите му застъпници - на първо място християндемократите и либералите. А водачите на СДП и Зелените, които винаги са държали на голямата си близост с гражданството, са против.

Съмнително е дали това има нещо общо с конкретния въпрос - европейската конвституция. По-скоро опозицията е доволна, че може да създаде нови проблеми на управляващите, като много добре знае, че мнозинството германци са за референдум. Естествено евентуален референдум би имал много благотворен страничен ефект, защото политиците ще се видят принудени да агитират убедително за конституцията. Фактът че повечето германци се обявяват в полза на конституцията се дължи по-скоро на принципна добронамереност, отколкото на истинска информираност. Само че необходимо ли е наистина всенародно допитване, за да се навакса онова, което отдавна трябваше да се направи?

И: наистина ли референдумът е най-добрият начин да се обясни на хората смисъла и целта на европейската конституция? Може ли изобщо един такъв договор - а евроконституцията е именно договор - да се направи понятен за гражданите? Който си спомни всенародното допитване в Ирландия преди две години би трябвало да бъде обвзет от съмнения: в последна сметка решаващи се оказаха не трезвите аргументи, а симпатиите за министър-председателя, който беше казал "да".

Освен това: не всички, които желаят референдум, наистина имат предвид това. Някои политици изобщо не искат обвързващо народно допитване. За тях е достатъчно просто да консултират мнението на хората - но решението да се вземе все пак от Бундестага. Има и такива, които искат германската конституция да бъде променена, допускайки всенародно допитване само в този единствен случай, според мотото: когато става дума за евроконституцията имаме доверие в гражданите, иначе не.

От референдумите наистина има смисъл. И то там, където гражданите със своето "не" наистина могат да постигнат нещо, където отрицателната позиция има реални последици. Какво би означавало обаче едно "не" на европейската конституция? Излизането на Германия от ЕС? Или пък нови преговори по конституционния текст?

Ирландският пример учи и нещо друго: след като договорът от Ница се провали първия път, при второто гласуване той бе приет от ирландците без да беше променена нито една запетайка в него. За техен късмет. Защото може би щяха да им предлагат за гласуване този текст за трети, четвърти, дори пети път. Който иска референдум, той трябва да каже и какво ще стане, ако народът каже "не". Само че за това не се говори изобщо.