1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

За и против ограниченията на скоростта по германските аутобани

Германия е единствената индустриална държава без ограничения на скоростта по аутобаните. Но напоследък този въпрос се дискутира все по-оживено, състоя се и протестна акция на Грийн Пийс

default

Как да опазим климата? Този въпрос в момента е в центъра на дебатите по защитата на околната среда в Германия. Според проучванията с въвеждането на ограничение от 120 км/час за скоростта по аутобаните Германия би могла да намали с три процента изхвърляния от превозните средства въглероден двуокис – в рамките на противодействието срещу промените в климата. Природозащитната организация Грийнпийс постави табели с ограничения за скоростта до 120 км/час по напълно свободните за движение отсечки от аутобаните и настоя за въвеждането на такъв лимит за скоростта. Прекратяването на бясното каране не само ще окаже благоприятно влияние върху състоянието на климата, но ще има и други индиректен положителен ефект: към 30 процента от емисиите въглероден двуокис биха могли да се спестят при производството по-леки автомобили. Тъй като – щом така и така няма да може да се кара по-бързо, в дългосрочна перспектива няма и да се произвеждат коли с по-висок разход на гориво. Чрез водещата роля на германската автомобилна индустрия в износа – най-вече при големите лимузините, може да се разчита и на значително намаляване на вредните емисии в световен мащаб – смята Вернер Ре от Съюза за защита на природата:


Ограничението от 120 км/час на аутобаните има смисъл, тъй като ще даде отражение веднага и емисиите въглероден двуокис ще се намалят с 3 млн тона годишно. За периода до 2020-та година това ще са вече цели 40 млн тона по-малко. Никоя друга мярка не би била толкова ефективна.

Този, който държи да разбере защо в Германия по темата продължава страстно да се дискутира, при положение, че във всички останали страни от Европейския съюз ограниченията отдавна са факт, трябва да се върне 30 години назад. По време на нефтената криза от 1973-та/1974-та година германското правителство решава да наложи временна забрана за карането по аутобаните в неделя. Разисква се и въвеждането на максимална скорост от 100 км. Още тогава Съюзът на германските автомобилисти се противопоставя на тези намерения. А той все пак представлява интересите на 15 млн души. С кампанията “Свободно движение за свободните граждани” Съюзът протестира толкова интензивно срещу тогавашните идеи за налагане на ограничение на скоростта, че такива ограничения така и не са въведени. На същата страна са и големите германски автомобилни концерни като Мерцедес, БМВ и Фолксваген, които са сред най-големите работодатели в страната.

И в сегашния дебат Съюзите на автомобилистите поддържат становището, че въвеждането на ограничение за скоростта ще е относително неефективно. Вместо това те пледират за разширяване на пътната мрежа с цел избягване на задръстванията, а и не смятат, че евентуалната редукция на емисиите въглероден двуокис ще е наистина постижима. Нито пък вярват в индиректните ефекти, както заявява Ото Заалман от Съюза на автомобилистите в Германия:


Не мога да си представя, че автомобилната индустрия ще бъде подтикната по този начин да произвежда по-леки автомобили. Само трябва да си дадем сметка колко много коли се изнасят. И то в държави с много стриктни ограничения на скоростта. Нашето становище е, че по-смислено ще е да се промени системата на данъчно облагане така, че размерът на данъка да зависи от количеството изхвърляни емисии въглероден двуокис, а не от кубатурата на автомобила.

Критиците на идеята за въвеждане на ограничения в скоростта посочват и, че в момента на 43 процента от общата дължина на аутобани има ограничения за скоростта. Неубедителен изглежда и аргументът за получаването на повече сигурност при пътуване – макар, че 70 процента от смъртоносните злополуки се случват на отсечките без ограничения на скоростта, по брой на пътнотранспортните произшествия Германия стои далеч по-добре от Чехия или Австрия, например.