1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"За" и "против" изучаване на религия в училищата

Да се изучава ли религия в училище. Една с месеци продължаваща дискусия. Коментар на Емануил А. Видински

default

Вече месеци наред в България върви дискусията дали да се изучава религия в училище. Поставеният въпрос "за" или "против" послужи на загубили значението си в обществения живот институции да надигнат глава и да заявят себе си чрез изказване на мнение, събиране на подписки, явявания в публичното пространство. Налице обаче е далеч по-важен въпрос и той е чисто културен - ще допринесе ли с нещо изучаването на този предмет за покачване на образователното ниво на учениците, които утре ще носят държавата върху раменете си?

Моят отговор е - категорично "да".

Не можем да подминем историческата истина, че през последните 600 години

религията имаше труден живот

в ежедневието на българина. В началото заради турците, след това заради комунистическия режим.

След постъпване на предложението да се въведе предмет "религия" в училищата, потекоха цели реки от "за" и "против". Въпросът как точно да бъде изучаван този предмет и преди всичко - какви да бъдат квалифицираните лица, които да го преподават, не е никак маловажен. Едно нещо обаче ми се струва особено важно извън този въпрос. И то е - как е възможно да поставяме под съмнение наложителността на подобен предмет?

Наистина са нужни разговори относно характера на преподаване, квалифицираните лица, начина на включване на конкретния предмет в програмата, но ми се струва нелепо допускането, че

религията е нещо, без което така или иначе всеки може да мине.

Защото от това допускане следват няколко други - например защо да изучаваме история, било то българска или световна? Или география, съвсем безсмислено - кому е нужна информацията колко континента има не планетата земя или че Вашингтон, а не Ню Йорк е столицата на САЩ. Или кой е Иван Вазов и значението му за българската литература; така или иначе никой не го чете доброволно днес. Или пък да пропуснем Данте Алигиери и Ренесанса, от който тръгват процеси, така важни за "свободата" на поведение днес.

Религията е част от културното наследство на човечеството, много трудно младият човек може да си представи, че нормите, по които (е принуден да) живее днес и общоприетите модели на поведение са

продукт до голяма степен на хилядолетна религиозна традиция.

Да не говорим колко нелепо е възрастни хора в телевизионни предавания като "Стани богат" да не могат да различат Дева Мария от Мария Магдалена или да се чудят над въпроса защо е била тайна Тайната вечеря.

Дали хората изповядват някаква религия или не, това не би следвало да интересува толкова много едно модерно общество, колкото и това да не се харесва на религиозните общности и институции, но дали познават основните световни религии и религиите на земята си, това би трябвало да е от особена важност за общественото съзнание. Защото и предложението

не е обучение на религия, а обучение за религия

- разлика, която е от изключително значение. Ако децата са принудени да се учат на религия и религиозен морал, това би било насилие, ако биват обучавани какво е религия, това би било образование, култура, която главно ще им помогне,но много трудно ще им навреди. Предложението на екипа на проф. Бакалов предвижда децата да се учат как са възникнали християнството, ислямът, юдаизмът и източните учения, какви са основните им тези и как са повлияли на изкуството и архитектурата. Да разберат съседите си, да не подхождат с гняв и агресия или пък пренебрежение и съмнение към някого, само поради факта, че е мюсюлманин, защото единственото нещо, което поназнайват за исляма е от медийната дезинформация след 11 септември 2001-ва година. А един 12 годишен млад човек например е наложително да разбере, че светът не започва нито от днес, нито от деня на раждането му.