1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

За или против помилването на терористите

През 1977 Германската федерална република изживя тежка криза: в продължение само на няколко месеца терористите от Фракция червена армия убиха банкера Юрген Понто, държавния прокурор Зигфрид Бубак, председателя на Сдружението на работодателите Ханс-Мартин Шлайер - да споменем само най-известните им жертви. Главните извършители на тези престъпления бяха Бригите Монхаупт и Кристиан Клар, които са в затвора о

Кристиан Клар

Кристиан Клар

т началото на 80-те години. Скоро обаче те може да бъдат освободени – Монхаупт, защото излежа минимума от доживотната си присъда, а Клар, защото може да бъде помилван от държавния глава. Разгорялата се обществена дискусия коментира Моника Дитрих:

Една суверенна и самоуверена държава трябва да е в състояние да прости на своите врагове. Това е едно от големите достойнства и сила на нашата конституция и нашата демокрация – то трябва да важи и за терористите Бригите Монхаупт и Кристиан Клар. Между двамата впрочем трябва да се прави разлика: Монхаупт излежа вече минималното наказание от 24 години затвор и има право да подаде молба за трансформиране на присъдата й в условно наказание. При това без значение дали се е покаяла публично за престъпленията си. От морална гледна точка може да изглежда непонятно, че след няколко седмици тази жена отново ще бъде на свобода без никога да се е извинила пред близките на своите жертви. Само че тук не става дума за морал, а за действащите права и закони – а те трябва да важат за всички без изключение.

Юридическото решение в случая Монхаупт зависи изключително от това дали тя представлява все още опасност за германското общество. Само че подобно нещо явно не може да се каже нито за нея, нито за другаря й Кристиан Клар – също и затова, защото Фракция червена армия се саморазпусна през 1998.

При Клар обаче положението е различно, тъй като той ще излежи своята минимална присъда едва след две години. Той обаче се обърна към държавния глава с молба за помилване. Така че сега Хорст Кьолер, германският президент, ще трябва да реши дали да помилва или не един терорист. Неговото вече ще бъде едно морално решение, съобразено със страданията на жертвите и техните близки, както и с политическите и обществените настроения в страната. Освен това Кьолер може да поиска от Клар да се извини публично за своите престъпления.

На фона на разгорялата се бурна обществена дискусия по въпроса, на отстояваната от редица политици позиция, че не може да има прошка без покаяние, трябва да припомним чисто и просто силата на нашата държава. На тази държава не е необходимо да показва демонстративна твърдост, нито пък й е позволено да отмъщава. Страданието на жертвите и техните близки е огромно, но ще намалее ли то, ако двама терористи изкарат още пет години в затвора?

Освен това нашата представа за достойнството на човека не допуска трайното пенализиране на престъпниците. Така че сега Федералната република има шанса да триумфира над бруталността на терористите – като им подаде ръка в знак на помирение.