1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

За Източна Европа членството в ЕС е щанс

Подозренията спрямо новите страни в ЕС бяха големи и почти еднакви в цяла Западна Европа .Макар от 2004 година насам страстите да не са се успокоили окончателно, равносметката, която беше направена по повод 50-тата годишнина на общността, е предимно положителна – се казва в анализ на вестник “ Аугсбургер Алгемайне Цайтунг”

default

Когато преди 50 години бяха поставени основите на ЕС с подписването на “Римските договори”, малцина бяха онези, които вярваха, че някой ден към съюза ще принадлежат и държавите зад тогавашната “желязна завеса”. Отношенията към Източния Блок през 1957 година преминаваха под знака на репресиите в ЧССР, потушаването на унгарското въстание, съветската заселническа политика в Балтийските страни и прекъсването на дипломатическите отношения между Югославия и Федерална Република Германия. На мнозина им се струва, че от тогава е изминала цяла вечност, а всъщност става дума само за половин век. Днес, разширеният ЕС се простира от Лапландия до Ливан. Последните приети в общността държави бяха България и Румъния. В България времето след влизането в общността е все още тръде кратко, за да донесе на всички граждани очакваните от тях предимства. За мнозина обаче то беше достатъчно дълго, за да осъзнаят, че няма да могат да извлекат някакви предимства от този факт, или поне не веднага. Затова от 1 януари насам в България на практика има постоянни протести – например на селяните срещу въвеждането на европейски данък върху лично произведената ракия. Правителството също е недоволно, защото беше принудено да закрие два реактора в атомната централа “Козлодуй”. От тогава насам София полага усилия да убеди ЕС с помощта на свой “План за действия”, че реакторите биха могли отново да бъдат включени в действие.

В Румъния пък вътрешнополитическият спор блокира в момента важни реформи, които са необходими за усвояването на европейските субсидии. Освен това, правителството се опитва да мери сили с Брюксел по повод въвеждането на такса за регистрацията на коли. Румъния настоява за такси до 7 000 евро при регистрацията на внесени от чужбина употребявани коли– уж за да предпазвала околната среда от вредните за атмосферата газове. ЕС обаче би могъл да забрани подобна практика, поради това, че тя поставя чуждестранните производители на автомобили в по-неизгодни позиции от местните.

Източна Европа никога не е била хомогенен регион, но винаги са се наблюдавали паралели – така е и днес: В Унгария и в останалите “новоприети” страни в момента следват твърд курс на хармонизиране със Запада, със всички произлизащи от това несгоди и лишения, с цел в скоро време да изпълнят критириите за въвеждането на еврото. Включително и поради това въодушевлението от европейското членство в Унгария в момента отбелязва тенденция към спадане. В Естония и Литва, макар да се подготвяха за въвеждане на еврото, първият опит все пак се оказа неуспешен. Като нови дати за постигане на тази цел в Балтийския регион сега назовават 2009 и 2010 година. Неочакваната промяна – която в Литва беше силно оспорвана – вече докара първи неприятни драскотини по имиджа на ЕС.

На повечето словаци им е непознат евро-скептицизмът, изпитван в съседна Чехия. И то, при положение, че жизненият стандарт и производителността в тази централно-европейска “държава – тигър” са все още твърде далеч от средното за ЕС ниво, независимо от високия стопански прираст от 8 на сто. Сред полските селяни “любовта към Европа “ също нараства ,откак потекоха брюкселските субсидии. Като цяло равносметката от разширяването на общността е положителна. От гледна точка на чехите, ЕС е втората по популярност организация след ООН и пре НАТО – сочат резулатите от едно допитване. Две трети от поляците също са на мнение, че европейското членство им е донесло предимства. В Унгария само 19 % изпитват отрицателно отношение към европейското членство на страната. Ог гледна точка на балтийците принадлежността към ЕС им дава предпоставки да водят равноправна външна политика с Русия. Особено по въпросите на енергийната политика Вилнюс, Талин и Рига възлагат големи надежди на институционалната солидарност в рамките на общността. В Словакия пък няма нито една евроскептична партия, която да е постигнала що-годе прилични резултати. За източноевропейските страни , членството в ЕС е предимно шанс.

Подобно съдържание