1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

За значението на покойния папа Йоан Павел Втори в Африка

От кореспондента на Западно-германското радио ВДР в Найроби Щефан Елерт

Да живееш в Африка, означава да си по-близко до смъртта, отколкото където и да било другаде. И може би поради това по-голяма е и близостта до Бога. По-голямата част от войните през последните 50 години бяха водени в Африка. Съобщенията за кланета, глад или смъртоносни епидемии не секват. СПИН се превърна за Африка в пандемия с милиони жертви, маларията все още убива още повече хора, най-вече деца. В някои региони всяка четвърто дете умира преди да навърши 5 години, както в бидонвилите на Найроби така и в разрушения от бомбардировките южен Судан. Кой предлага утеха на хората там? Кой им помага в онези отдалечени кътчета на черния континент, където туристи не стъпват?

Често това са монахините и мисионерите от католическата църква. Те подържат болници, малки училища или местни радиостанции. Ала не само помощта убеждава хората в стойността на църквата. Техният копнеж към морална подкрепа и духовна защита е безграничен. Ето защо в Африка няма празни църкви в неделните дни. А вдъхновението, с което ввярващите тук се молят и пеят, трудно може да се види в развитите страни. Никъде другаде по света християнските църкви нямат толкова много привърженици както в Африка.

Често това са секти, ръководени от самозвани пророци, от проповедници, които се самоиздигат до президенти като Чарлс Теалър в Либерия например. Според някои преценки около 15 хиляди такива секти развиват дейност в Африка. На този фон Католическата църква с нейната традиционна литургия, със сковаващите си догми и също така непроменящата се, но поне ясна йерархия буди доверие сред голям брой вярващи. Рима, папата, тако поне е известно в какво се вярва.

Под ръководството на покойния Йоан Павел Втори броят на католиците в Африка се удвои, достигайки почти сто милиона. Това не може да се обясни само с високата раждаемост. Всяко десето от общо 104-те му задгранични пътувания отвежда папата в Африка, където е посрещан като поп-звезда и посланието му се разпространява не само в черквите, а и по стадиони, летища и други обществени места. Често Йоан Павел Втори изпраща своите емисари като посредници в африканските конфликти.

Както никой друг глава на Римо-католическата църква преди него Йоан Павел Втори освен това се опитва да напсва църквата към потребностите на хората в Африка. В християнските меси са включени традиции от дохристиянските времена. Така например на една служба в гр. Йей в Южен Судан могат да се чуят тъпани, егола – инструмент, представляващ нещо средно между саморъчно изработена китара и арфа. Църковните песнопения звучат на езика динка, за да могат всички да пригласят. Първата служба започва в 5 и 30 сутринта, до обяд са общо 4 и по обед свещениците и църковният хор за изтощени от прилива на вярващи.

Приемането в католическата семинария е за много африкански младежи добре дошъл изход от мизерията и към общественото признание. Който е в съюз с Бога, се ползва с голямо уважение в Африка. Отдавна вече традицията се обърна наопъки: вече не белите европейци са ннужни като мисионери в Африка. Недостига на свещеници в Германия например довежда много духовници от Африка в Европа. Тяхната църква е стабилният бастион в един континент, където има много хаос.

Африканските църковни първенци не искат и да чуят за либералните стремления на западния свят. Африканските епископи се сред най-верните следовници на Йоан Павел Втори. Неговото ортодоксално учение по въпросите за контрола над раждаемостта, абортите, хомосексуализма са неоспорими за африканските епископи. Презервативите например се третират като пъклено дело. “По-скоро бих предпочерл да видя как някой умира от СПИН пред очите ми, отколкото да разреша презервативите”, казва например епископът на Йей отец Матю.

Немалко критици твърдят, че тази позиция скоро ще се превърне в бреме за католическата църква. Да се защитава живота, е нейната задача. Презервативите предпазват от СПИН, спасяват живота. Един младеж от бидонвилите в Найроби казва: “Ако църквата не беше забранила презервативите, ако не беше папата, нямаш, да трябва да умирам толкова млад”