1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

За значението на вота на германците на изборите на 18 септември

“Досега германците винаги са гласували мъдро. И този път изходът може да е добър” – под това заглавие седмичникът “Ди Цайт” анализира ситуацията след изборите за Бундестаг. Цитираме – с известни съкращения.

Ангела Меркел и Герхард Шрьодер гласуват на 18.9.05

Ангела Меркел и Герхард Шрьодер гласуват на 18.9.05

От достанцията на времето може да каже, че на всички избори за Бундестаг германците гласуваха правилно. Управлението на Аденауер, Брандт и Щмидт, периодът след обединението на Германия – всичко беше разумно и смислено. Дори през 1994 година, когато Кол вече нямаше никакви амбиции, бе взето решение срещу социалдемократическата партия, защото тя още не бе узряла да управлява. Да се гласува през 2002 година срещу Едмунд Щойбер, тогава канддат за канцлерския пост

и да се даде втори шанс на социалдемократите, бе също разбираемо. Явно я има – мъдростта на мнозинството.

А сега? Тази бъркотия има ли смисъл? Първо да видим какви отговори бяха предложени на избирателите. Предизборната борба започна добре. Социалдемократите и зелените защитаваха концепцията си “Агенда 2010 година”, християндемократите и свободните демократи също представиха дългосрочни планове –
но последваха номинирането на икономическия експерт
Паул Кирхоф в екипа на Ангела Меркел и конгресът на социладемократическата партия. Християндемократическият съюз загуби контрол над собствените се реформаторски идеи, след което канцлерът Шрьодер развихри кампания, с която така очерни християндемократите, че същевременно навреди на духа на собствената се реформаторска политика.

И накрая гражданите можеха да избират между една АГЕНДА МИНУС/ социалдемократите/ иедна АГЕНДА НА КВАДРАТ /християндемократите/ - т.е. две нереални алтернативи. И логично бе да не дадат мнозинство на никому. Логично ли? До миналата събота повечето демоскопи, политици и журналисти бяха единодушни, че разликата между християндемократи и социалдемократи ще е значителна. Неочаквано обаче християдемократите загубиха пет процента. Защо? И защо никой не бе предвидил това?

Ако търсим прости отговори, бихме могли да кажем: Какво става, ако четиримата най-даровите народни трибуни в републиката – Герхард Шрьодер, Йошка Фишер, Грегор Гизи и Оскар Лафонтен – вдъхват страх на хората? Отговорът гласи: хората се страхуват. Задача на християндемократите трябваше да е да разсеят тези страхове.

Не е трудно да се изредят грешките на кандидатката за канцлерския пост. При това обаче ще се загуби много, което всъщност още е необходимо. Така например, че за разлика от другите, тя бе релативно честна. Естествено за хората бе неприятно да им предвещава увеличение на данък добавена стойност или облагане с данък на заплащането на нощните смени. Обаче как един политик да си завюва днес - без поне малко честност – мандат, с който да може да управлява?

Късогледо би било да се смята, че една жена няма шанс да поеме канцлерския пост. Въпреки слабостите й, кандидатурата на Ангела Меркел бе поне напредък в обществен план. Никоя друга жена не е имала толкова успех колкото Меркел. Същевременно сега сме свидетели на грандиозната крайна фаза на политическия мачизъм ала Шрьодер и Фишер. С мъжкарското си поведение и с виртуозността си те успяха да осуетят мнозинство на християндемократи и свободни демократи.

И щом като нито жената нито честността не бяха решаващи за изхода от изборите, какво тогава? Парадоксът на годината е, че социалдемократите и зелените бяха “наказани” за реформите, за чието още

по-драстично провеждане християндемократите и свободните демократи искаха да бъдат “наградени” .

Ангела Меркел се опита да разсее това противоречие като обеща, че с по-добри умения положението ще се подобри. Иначе християндемократическият съюз и неговата кандидатка не предложиха нищо на електората - нито философия нито образ на врага, нито сигурност, нито харизма.

/пауза при четенето/

Дали сега отново се доказа мъдростта на избирателите?

Да, с отричането на две нереални алтернативи. Ако обаче това означава вот срещу бъдещи реформи, тогава – не. Мнозинството може да избере едното или другото решение. Но то не може – с гласа си – да елиминира обективните проблеми. И в бъдеще ще е решаващо да се проведат големи реформи, но трябва да са налице действителни, реални алтернативи.

Всъщност сега ситуацията е по-проста отколкото изглежда. Коалиция между социалдемократи, зелени и свободни демократи не може да има, защото Гидо Вестервеле не може да отстъпи от категорично обявените позиции и защото поради изборните резултати на свободните демократи не е възможно той да бъде свален. И коалиция между християндемократи, свободни демократи и зелени също няма почти никакви шансове.

И така остава само голямата коалиция. Преговорите обаче се блокират, защото Шрьдодер не иска да спре да блъфира и защото партията го следва. Отново социалдемократите нарушават едно правило, но този път едно, което има демократичен смисъл. Правилото, че канцлерът в една коалиция се излъчва от по-силния партньор. Това е предпоставката за образуване на коалиции. Който игнорира това правило, блокира. Аргументите на социалдемократите са нелепи, отчасти неразбираеми. Ако гласовете за християндемократическия и християнсоциалния съюз могат да се броят отделно, тогава още през 1966 година Вили Брадт трябваше да стане канцлер. И за твърдението, че Меркел като канцлерка била нежелана, има само демоскопични, но не и демократични аргументи. За нея гласуваха избирателите на християндемократическия и християнсоциални съюз и свободната демократическа партия., т.е. 45 процента. А за червено-зелените на Шрьодер – само 42 процента. И така всичко е само тактика, Шрьодер иска скалпела на Меркер -и тогава да се оттегли.

Когато – да се надяваме скоро – тези тактически игри приключат, тогава ще се състави голямата коалиция. Тя няма ясен манадт от избирателите, така че трябва да го извлече от проблемите и да се легимитира с успехите си.

Ако има успех, тогава тезата за мъдростта на мнозинството ще се докаже още веднъж . Та на какво друго може да се надяваме!