1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

За един живот да изживееш два?

Знаем, че сме смъртни, но искаме преди смъртта да вземем от живота колкото може повече. Който действа двойно по-бързо, за един живот изживява два. Това е коварният принцип на ускорението, в което изгарят все повече хора.

default

Времето тече все по-бързо

„Нямам време, съжалявам” - казват всички анкетирани в едно предаване на Дойчландрадио. Дори децата са в стрес: "Междучасията са твърде кратки и твърде малко. За нищо не ти стига времето.” По друг начин мисли тази жена: „От една страна е въпрос на субективно възприятие: ако мисля, че нямам време, така и ще бъде. Тъй че трябва да започнем да решаваме проблема в главата си: кое е най-важното, къде да поставим приоритетите.”

Symbolbild Menschen und die Zeit

Ускорението напряга, но въздейства и тонизиращо

Колкото по-задъхани, толкова по-удовлетворени?

Тази анкетирана жена е права само донякъде. Социологът Хартмут Роза, който отдавна изучава проблема, категорично твърди, че ускорението на живота е реален факт. Ние наистина имаме все по-малко време, казва той, и то по три причини. Първо - нараства техническото ускорение, автомобилът е по-бърз от велосипеда, електроната поща - от обикновената. А ние произвеждаме все повече стоки и услуги за все по-малко време. Второ - повишената социална гъвкавост. Днес хората много по-често сменят работното място, житейския партньор, адреса си, вестника, който четат, навиците си. На трето място е ускорението на житейското темпо, тоест: ние се опитваме да свършим все повече неща за все по-малко време.

Съвременният човек се напряга от това ускорение, но в същото време то го и тонизира. Ускорението и гъвкавостта създават усещането, че си свободен, че си щастлив. Защото колкото повече възможности имаш, толкова повече наслади можеш да изпиташ, а оттук - и да усещаш живота си все по-богат. В светските общества обикновено се поставя знак за равенство между „богат, изпълнен живот” и „добър живот”. Ние знаем, че сме смъртни, ала се опитваме преди смъртта да вземем от живота колкото може повече. Логиката звучи така: който действа двойно по-бързо, за един живот съумява да изживее два. И не случайно хората, които вечно нямат време, обикновено се радват на престиж и са високо в йерархията. Принципът е: "Колкото по-малко време имаш, толкова по-важен си."

В един момент обаче, когато започне съвсем да изнемогва от темпото, човек си казва: „Край, зарязвам работата за няколко дни, просто ще почивам.” И си мисли, че най-после ще може да отдели време за любимите неща: за семейството и децата, за хобитата и приятелите, за малко спорт, за ресторант и дискотека. Много често обаче така претъпква с тези любими дейности свободното си време, че и то започва да му изглежда разграфено и по-задъхано от професионалния му делник. До същата констатация стига и д-р Фриц Рехайс:

Podcast Artikel - Umweltmagazin

Нуждаем се от откъсване, за да се заредим с нова енергия

Открийте свои "Светая светих"

„Трябва да се снижи темпото в общуването на човека със самия него, с околните и с природата. Тъкмо на тези три равнища ускорението е най-опасно, а хората се претоварват отвъд границата на възможностите си, както психически, така и физически. При това не само на работното си място, но и в свободното си време - макар и да не го забелязват.”

Професор Хартмут Роза дава две рецепти за справяне със стреса. Първо - „монашеството”. Тоест, да се затвориш за известно време някъде, където нямаш телефон, интернет, телевизор, връзка със света и можеш да се отпуснеш и самовглъбиш. И второ - да имаш свои „Светая светих”, дейности и места, където ускорението не може да проникне. Например - редовните репетиции с любителския джазов оркестър, тичането в парка, играта с децата вечер. И най-вече, запомнете, че стресът и ускорението не са лично ваш, а всеобщ проблем в модерните общества. И че вие сте само брънка в двигателя на ускорението.

Редакцията препоръчва