1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

За евентуална роля на Нато в Ирак

На Съвета на Нато от миналото лято виси Дамоклевия меч за съвместно участие на европейските съюзници на страната на американците в Ирак. Най-късно от юли насам е съвсем ясно, че Вашингтон се нуждае и иска облегчение на тежестта на окупацията. Мнозинството от европейските правителства обаче не са готови на такава стъпка. Първоначалният отказ да се подкрепи американско-британската интервенция не променя нищо от необходимостта в интерес на западната сигурност силите на съюза да бъдат насочени за бързо разчистване на ситуацията в Персийския залив. Това гледище се разпространява сред европейските съюзници. Само че досега всяко правителство се отдръпва от предприемане на инициатива в тази насока. Не става дума за военна стратегия, а за политическа. В Ирак за сигурността ще са необходими повече войници и преди всичко ако там до 2006 година трябва да останат 100 хиляди войници. Възможностите на американските резерви са претоварени, а иракската полиция все още не може да замени международните сили. Освен това се налага необходимостта на иракския народ да се даде нова перспектива извън следвоенната окупация. Само така по мнението на висшите военни от Нато и дипломати ще може да се преодолеят дефицитите в легитимността на америиканско-британското военно присъствие за възстановяване на сигурността. По широката политическа легитимност обаче може да се демонстрира пред населението чрез международни сили за сигурност под независимо от американците върховно командване от Нато. ООН не са в състояние да го направят поради липсата на единна политика и военна структура. Досега външният министър Пауъл и министърът на отбраната Рамсфелд се въздържаха в исканията си за военна подкрепа в Ирак от Нато, за да не получат отказ от съюзниците. Нещата обаче се променят. В четвъртък в Брюксел Пауъл апелира към съюзниците да обмислят как Алинса може да се ангажира по-силно за мира и стабилността в Ирак. Рамсфелд открито пледира за по-голямо участие на Нато. Командващият генералният щаб във Вашингтон генерал Майерс застъпи това мнение пред командващите съюзните генерални щабове. Алиансът трябва да се подготви да поема нови задачи и мисии там където са необходими. Във всеки случай не се говори за съвместна военна отговорност на Нато за сигурността в Ирак. Опитът от Босна и Косово говори в полза на активно военно участие на Нато под политическия авторитет на Североатлантическия съвет и под командването на съюзен главнокомандващ, който да не е американец. На Балканите от 1995 година Нато ръкводи и интегрира не само контингенти извън съюза, но дори и руски, също както и азиатски и северноафрикански части. Именно защото участието на такива войски ще има психологически предимства спрямо иракското население и политически като средство за интернационализиране на задачите за стабилизация, Нато би могла със самостоятелна отговорност да ръководи египетски и марокански или тунизийски и йордански контингенти, и в крайна сметка и така желаните от Америка турски съюзници, без да трябва да им се определят национални окупационни територии. За защита от международния тероризъм може да е от преимущество Нато да създаде самостоятелна военна структура в една част от Ирак. Рано или късно в Брюксел тези съображения ще трябва да Даминират консултациите на партньорите от Нато. Концепцията на Париж всичко да се предаде на един суверенен Ирак може да се реализира по-лесно ако преди това международното военно участие се засили посредством Нато. Така на иракския народ ще бъде отнета фиксацията върху Америка и ще му се покаже, че подкрепата за терористите не е борба срещу окупатори, а срещу една международна сила на реда, която цели да възстанови иракския суверенитет и независимост.