1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За Държавна сигурност или как България да преосмисли комунистическото си минало

Вълкът козината си мени, но нрава не. С тази поговорка може да се опише най-удачно управлението на архивите на българската държавна сигурност, защото повечето от настоящите сътрудници на архива са бивши агенти на ДС.

default

След дълги и разгорещени парламентарни дебати се прие "Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия" или накратко законът за досиетата. Той влезе в сила на 1 януари 2007 година, в деня на присъединяването на България към ЕС.


Валери Кацунов е един от осемте сътрудници на Комисията по досиетата, която започна работата си през април миналата година.

Комисията е настанена временно в малко помещение в сградата на Парламента:

"В интерес на истината и свобода имаме, и власт. Нямаме ресурси. За нашата държава България това е съвсем нормално да се случи."


Комисията трябва да провери дали политици, телевизионни водещи, директори на училища и университети са били сътрудници на ДС. Досиетата се намират в девет различни архиви, които все още се управляват от бивши сътрудници на ДС. Комисията трябва да подаде молба за всеки един документ, който иска да провери. Екатерина Бончева, сътрудничка на Комисията по досиетата все още не е влизала в архивите:

"Ние не молим и не просим, а ние настояваме, защото по закон този архив трябва да мине изцяло под владението на Комисията, да бъде наша собственост и ние да създадем един централизиран публичен архив. Така че този архив ще бъде при нас и институциите и службите знаят за това. Някои от тях се разделят с нежелание, но така или иначе знаят, че този архив вече не им принадлежи."


По закон срокът за създаването на този публично достъпен архив отдавна е изтекъл.

Но правителството се аргументира с това, че не е намерило подходяща сграда за архива. Въпреки тежките условия на работа Комисията успя да публикува имената на мнозина бивши агенти: между тях политици и дори настоящият държавен глава Георги Първанов, който е работил за Националната разузнавателна служба, която е приемник на Първо главно управление. През 90-те години обаче досието му е било "прочиствано", казва Валери Кацунов:

"От неговото дело става ясно, че номерата на страниците не са поредни и се вижда, че делото е преномерирано три пъти."



В България почти никой не се възмущава. Президентът Първанов не подава отставка. Той е съветвал Националната разузнавателна служба по важни външнополитически въпроси, казват Първанов и бившите му съпартийци.

А как могат да се опазят досиетата от бъдещи манипулации?

Валери Кацунов:

"Ако някой си мисли, че светът е в такава идеална форма, където всички закони се спазват, то може би най-близка до този свят е Германия. Бил съм във Федералния архив и знам много добре как са организирани нещата. При нас обаче е различно. За разлика от досегашните комисии, ние наистина имаме властта да накажем някого. И ако някой си позволи да ни излъже по такъв глупав начин, той ще бъде наказан. За да се даде пример на останалите. От друга страна никой не може да гарантира огромния масив от документи - очакваме около 20 километра документи. Имайте пред вид, че Националният архив е дълъг около 15 километра и това е много за нашата страна. Правим всичко, което е по силите ни. Засега доста категорично."


Редакцията препоръчва