1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За достъпа до обществена информация в България

Оказва се,че в България е по-лесно и по-бързо да се получи информация от Световната банка ,отколкото от българското правителство.Това стана ясно по време на конференция на тема “Съдебна практика по прилагане на законодателството, свързано с достъпа до обществена информация”. Форумът бе организиран на 22 ноември от неправителствената организация Програма Достъп до информация. Подробности от Антоанета Не

�кова

България има Закон за достъп до обществената информация /ЗДОИ/ от 2000г.През изминалите пет години от приемането на закона, с помощта на неправителствената Програма Достъп до Информация са заведени близо 90 съдебни дела срещу откази за предоставяне на данни и документи.

Държавните сделки и тяхната непрозрачност

са само един от поводите за тези дела, стана ясно по време на конференцията в София.Това бе и една от основните теми,включени в дневния ред на дискусията

Според доклада на Европейската комисия за 2005 г. откритостта на обществените услуги в България е недостатъчна.Специфична област, изложена на корупция поради особена непрозрачност, е договарянето на държавата с частни фирми . В доклада, специално се коментира концесията на автомагистрала “Тракия”.Тези констатации на Европейската комисия съвпадат в значителна степен с изтъкнатите от българската Програма Достъп до Информация, по време на вчерашната конференция, проблеми по прилагането на ЗДОИ в България.

Като пример за непрозрачни сделки от последните години Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, посочва не само договора за автомагистрала "Тракия”,но и държавните договори с "Crown Agents” и с "Майкрософт".

Новият министър на регионалното развитие и благоустройството обяви, че разсекретява договора за автомагистрала “Тракия” /от 1 септември/, припомня Кашъмов. Предстои да видим дали и до каква степен обществото ще узнае цялата документация около скандалната концесия, превърнала се в един от най-емблематичните примери за афинитета на предишното правителство към “сделки на тъмно”. Интересно защо обаче, пита юристът ,не се чуват подобни изявления от страна на министрите, които наследиха другите скъпи държавни сделки , известни като непрозрачни и поради това - със съмнителна обществена полза.

През 2002 г. ,припомнят от ПДИ, над 30 000 пакета софтуер на Microsoft са договорени от министъра на държавната администрация Димитър Калчев за цена от 13 650 000 лв, а през 2001 г. министърът на финансите Милен Велчев тайно хонорува британската фирма Crown Agents за консултиране на реформата в митниците срещу 8 132 000 британски лири. Според мълвата хиляди пакети от закупения софтуер за държавната администрация са се оказали излишни, тъй като повечето компютри се купуват с инсталиран софтуер. Неясна остава и ползата от контракта за митниците, след като поради засекретяването му не може да се установи нито заданието по него, нито процеса на изпълнение. Общото между сделките със Microsoft, Crown Agents и за автомагистрала “Тракия” е неприлагането на процедурата на търг или конкурс при сключването им, упоритият отказ да се даде достъп до документите по тях и съмнителната им ефективност, коментира Александър Кашъмов.

Според юристите от ПДИ несъмнено обаче най-скъпо струващата държавна бизнес афера на предходното правителство е строежът на ядрена централа на площадка Белене. Адекватна на цената й, която ще възлезе финално на милиарди, е тъмнината, в която са обвити всички действия по нея. Всичко започва на 29 април 2004 г., когато българското правителство взема решение за изграждане на АЕЦ на площадка Белене. Това решение беше усърдно крито от обществеността до степен, че главният секретар на Министерствто на енергетиката писмено отрече такова да е било приемано, уточнява Александър Кашъмов. Решението все пак е открито и обжалвано.Жалбата ще се гледа от съда през месец ноември .

Агенция САПАРД може би е най-тъмната българска правителствена агенция

Това е друг извод на ПДИ за откритостта на държавните институции в България.Досега Агенцията не е отговорила на нито едно заявление за достъп до информация, въпреки че българският ЗДОИ я задължава, посочват от неправителствения сектор. Липсата на прозрачност и отговорност в разпределението на милиони, отпуснати по САПАРД, и следващите от това негативни последствия за развитието на най-чувствителните сектори на българската икономика в селските райони е причина неправителствената организация “За Земята” да заведе дело в СГС срещу Агенцията за липса на отговор на официално подадено заявление за достъп до информация.

/През 2003 г. ПДИ награди държавен фонд “Земеделие”, органът, който администрира парите по програма САПАРД, със “Златен катинар” като институция, която не изпълнява задълженията си и нарушава правата на гражданите по ЗДОИ. /

Оказва се,че в България е по-лесно и по-бързо да се получи информация от Световната банка ,отколкото от българското правителство

В края на месец май и началото юни тази година12 еднакви въпроса са зададени на Международните финансови институции и на съответните правителствени институции, които усвояват или администрират средства по значими проекти - като например концесията на автомагистрала “Тракия”, програмата PAL , мерките за намаляване на отрицателните последствия от затварянето на АЕЦ "Козлодуй", концесията на "Софийска вода"…

Оказва се, че международните финансови институции реагират по-бързо и са по-склонни да дават своевременна информация, макар че решенията им не подлежат на съдебен контрол, а задълженията им са разписани единствено във вътрешните им правила за работа.Българските институции най-често използват всички възможности, за да удължават сроковете за отговор и да затрудняват заявителите - дават се отговори в последния момент, изискват се уточнения, препращания на заявленията, или следва просто мълчание.

Един от конкретните примери:на 06 юни организация "За земята" подава по е-mail две заявления до офиса на Световната банка с искане да бъдат предоставени проектитеи отчетите по изпълнението по програмата PAL. Същото заявление е изпратено по пощата и до българското правителство. Отговорът от страна на Международната финансова институция идва на следващия ден - след две уточняващи телефонни обаждания.Кола от Софийския офис на Световната банка доставя на българската неправителствена организация информацията, записана на CD, съдържаща двайсетина документа. Капацитетът на Министерския съвет се изчерпва с краткото “информацията може да се намери в Интернет”. И този отговор е получен малко след изтичане на 14 дневния срок за отговор по ЗДОИ.

Изводите ,които правят от ПДИ

Все още не е създадена в достатъчна степен дисциплина на отвореност у държавните институции в България.Формалното отношение към търсещите информация е най-честата практика .

PS

От съдебната зала или за равносметката до момента

През първото полугодие на 2005г. съдът в България е постановил поне 20 решения по дела за достъп до информация.Тази гражданска активност показва мотивираност да се търси защита на конституционното право на информация пред независимия съд.

През февруари правителството е осъдено да заплати на ПДИ съдебните разноски по делото, водено за достъп до Правилника за опазване на държавната тайна в НРБ от 1980 г. Отдавна недействащият нормативен акт е ревностно пазен от обществен взор от поискването му със заявление в началото на юли 2002 г. до юни 2004 г., когато е разсекретен заедно с 1483 други документа на МС.

Петчленен състав на ВАС отменя и решение на Тричленния състав, с което беше оставена без разглеждане жалбата на Кирил Терзийски по повод договора с “Краун Ейджънтс”. Терзийски поиска от министър Велчев достъп до прословутия договор, касаещ реформата в митниците.

Дела на журналисти

За неоснователен е счетен от Софийския градски съд отказът на президентския главен секретар Красимир Стоянов на достъп до доклада на спецслужбите по случая “Иракгейт”. Журналистката Зоя Димитрова ( от в.”Монитор”) поиска да узнае какво е разкрито около твърденията за участие на фирми, близки до БСП, в сделките с Ирак, нарушаващи ембаргото. Прибягването до държавната тайна се оказа недостатъчно убедително, за да обоснове законен отказ на информация.

Съдът в България уважи и жалбата на Павлина Трифонова от в.”24 часа”. Върховният административен съд постанови българското правителството да предостави информация за командировките на властта, която е отказана първоначално на журналистката. По този начин висшите магистрати потвърждават решението на Софийски градски съд, с което още през август 2004 г. е признато правото на журналистката да получи достъп до информацията за командировките на министрите и състоянието на почивните бази на МС.

Предстои да бъде разгледано докрай и делото на журналиста от в.”Дневник” Христо Христов срещу отказ на Българското разузнаване. Журналистът иска достъп до документи, свързани с работата на бившата Държавна сигурност, във връзка с разследването му на смъртта на писателя Георги Марков. Делото бе засекретено по искане на директора на службата ген. Киров.

Подобно съдържание