1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За датата на изборите за депутати за Европейския парламент

Кога да бъдат произведени изборите за депутати в Европейския парламент – преди или след президентския вот в България тази есен? По този въпрос се очертаха поредните разногласия в управляващата страната тристранна коалиция. Коментар от Георги Папакочев

default

В телевизионно интервю тези дни заместник-председателят на НДСВ Пламен Панайотов за пореден път лансира тезата, че изборите за президент и за депутати в Европейския парламент трбява да се състоят едновременно. Според Панайотов, ако мониторинговият доклад през март-април бъде положителен, редно и икономично за държавата би било двата вота да бъдат сляти още през тази година.

Впрочем заместник-председателят на НДСВ огласи тази идея още в началото на януари, когато в публично изявление, сякаш непринудено, подхвърли тезата, че изборите за европарламентаристи следва да бъдат произведени до края на 2006-та, без да уточнява дали това да стане преди или след президентския вот. Новото сега е убеждението на НДСВ, че двата избора трябва да преминат едновременно.

Едва ли някой би проявил наивността да приеме, че в случая става въпрос за импровизирана и политически алтруистична идея на царската партия. Преди почти една година, в средата на април 2005-та, кабинетът на Симеон Сакскобурготски одобри т.нар. Закон за избиране на народни представители в Европейския парламент. Според този проект всеки гражданин на ЕС, който е навършил 21 години, постоянно живее в България и не е поставен под запрещение ще може да се кандидатира за евродепутат от името на България. Да се кандидатират за депутати могат и чужденци, които трябва да представят декларация, че не са лишени от правото да бъдат избирани в собствените си страни. България ще представлява един многомандатен избирателен район, където се гласува по пропорционална система с изборни листи за различни политически сили. Партии, коалиции и инициативни комитети ще имат право да издигат кандидатури за евродепутати. Според същия проект бюлетината ще бъде бяла и отделна за всяка политическа сила или независим кандидат. В приетия документ са посочени дори и разходите - в кампанията за eвропарламент партиите ще могат да харчат до 1 милион лева, коалициите – 2 милиона, а инициативните комитети, издигнали независими кандидати – 200 000 лева. До 2009-та година се предвижда България да има 18 евродепутати, след което броят им ще бъде намален с един, като българските представители ще могат да заседават в Страсбург още от 1 януари 2007-ма ако всичко по присъединителния процес премине успешно. Бъдещите народни представители в ЕП не могат да бъдат депутати в българското Народно събрание, както и министри или членове на други европейски институции като Европейската комисия или Европейския съд.

Така предложеният проект предстои да бъде гласуван от сегашното НС най-вероятно в същия си вид, доколкото е част от ангажиментите на страната към ЕС и отговаря на европейските изисквания. Любопитният въпрос, обаче, е защо тъкмо сега НДСВ натрапчиво лансира идеята за едновременни президентски и евродепутатски избори и то при положение, че водещата в тристранната упрявлаваща коалиция БСП настоява тези избори да бъдат отделно. Дори повече – до края на февруари социалистите обявиха, че ще излязат с официална позиция по въпроса.

Естествено отговорът на този въпрос следва да бъде пречупен през вариантите, които ще се определят от оценките в мониторинговия доклад на ЕК само след два или три месеца. Ако приемем очакванията на управляващите, че докладът ще бъде благоприятен за България, произвеждането на едродепутатските избори до края на годината е логична стъпка в правилната посока. Ако, обаче, критичните и отрицателни оценки преобладават и датата 1 януари 2007 година бъде забулена от тъмни облаци, тогава във всички случаи ще се появят очертанията на нова политическа конфигурация в страната, която едва ли ще съответствува на резултатите от миналогодишните парламентарни избори. Всичко това би поставило в съвършено различна ситуация партиите, които ще издигнат свои кандидати за президентския вот. Твърде вероятно е социалистите да загубят голяма част от своя твърд електорат в резултат на дясната и антисоциална политика, която водят в момента, възможно е националистическите послания да ангажират все по-големи групи избиратели, не е изключено да бъдат катализирани силно и процесите на обединение в дясното пространство.

Тъкмо в това се крие и шансът на НДСВ, което най-вероятно ще излезе със свой собствен кандидат в президентската надпревара. При едновременни евродепутатски и президентски избори и при евентуален балотаж след първия тур, резултатите от евровота биха могли да дадат значителен шанс за царския кандидат-президент, който във всички случаи ще обере и положителните страни на проевропейската политика на предишното правителство.

Естествено в този етап на неизвестност около доклада на ЕК хипотезите могат да бъдат разнообразни, но въпреки това стратегическите стъпки на партиите стават все по-релефни. Така в българския политически шахмат след хода на НДСВ се очаква ответния ход на БСП.

И то още през този месец, както вече обещаха социалистите.