1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За данъците, стачките и доходите

Малцина са явно онези, които в България честно декларират всичките си доходи и плащат данък върху тях. Тия дни Европейската комисия изнесе данни за сивата икономика в Югоизточна Европа.

default

България беше спомената изрично като шампионка, в която делът на приходите от недеклариран труд наближава около 35%. При такива данни, ясно е, че не всичко може да се припише на несъзнателността на гражданите и желанието им за далавера. Също така ясно е, че държава, която не въвежда ред в нещата, не може да се сърди на другиго, освен на себе си. Ако събирането на данъците ставаше по маниера, който например е утвърден в Германия, едва ли щеше да има толкова възможности за укриване на приходи. Минаха вече доста години от началото на пазарната реформа, а в България все още не е въведено задължително изплащане на заплатите по банков път – за всички без изключение. Все още се спори и по това, до каква сума да са разрешени паричните плащания в брой. И докато политиците си спорят, хората с куфарчетата се радват. Продажбата на апартаменти и сделки от всякакъв вид в България все още са част от неясния водовъртеж на парите в брой. Но какво ли да се иска от държава, която не е в състояние да накара дори своите парламентаристи да декларират доходите си честно. Не че това не е проблем и в Германия, където тези дни се разрази скандал около един консултантски хонорар на бившия министър на вътрешните работи Ото Шили. Разликата е там, че в Германия спорят за тънкости - например, дали хонорарът е взет от бившия министър в качеството му на юрист, или от неговата адвокатска канцелария . Като цяло обаче правилата за обявяването на доходите са известни и се спазват. В България по-скоро ще те погледнат със съжаление, ако кажеш, че си декларираш всички приходи и плащаш данък върху тях. Тази разлика позволява например и на онази част от учителите, които свличат забележителни суми от частни уроци, трогателно да разправят, как държавата ги държи гладни. Или пък на 98% от собствениците на къщи и палати по Черноморието, които не декларират нито лев от хотелиерство, да кандидатстват за помощи за социално слаби. Същото се отнася и за огромния брой собственици на апартаменти в София, които –като нищо – могат да ви обяснят, че са социално слаби, дискретно замълчавайки си за нелошите приходи от наеми. Да добавя и хората на свободни професии, които с гордост ще ви кажат, че нямат намерение да плащат данъци върху всичките си приходи, защото държавата не им оказвала никаква помощ в бизнеса... И така нататък, примери – колко шеш, един от друг по-нагли. Да се чуди човек, как при това положение в хазната има дори немалък излишък, за който сега ще си издерат очите синдикати, учители и правителство. Ако всички недекларирани доходи влизаха като данъци в хазната, щеше да е много по-лесно да се намерят пари за учители , лекари и други протестиращи, без да се посяга на задължителния резерв, гарантиращ финансовата стабилност. Но докато 35 % от БВП остават в зоната на здрача, всички искания за европейски доходи ще си останат смешни. Защото е крайно неевропейско само да искаш да получаваш, без да даваш.