1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За вярата и възможностите, които тя дава

Манастира „Св. Йоан Рилски” до село Скрино опровергава традиционните български оправдания за „неставащите” в България неща. Коментар от Явор Дачков

default

Най-честото оправдание, което можете да чуете в България е – „няма пари”. Бедността постепенно измести комунизма като обяснение за всички български несгоди. В началото на прехода именно той и персонално Тодор Живков бяха сочени за генерално народно извинение за всичко смислено, което българите не бяха направили като общество, както и основни причини за всички общи неудачи. Днес това звучи странно, защото носталгията по социализма избива отвсякъде, дори през телевизионните реклами. Забравили сме, но именно комунизма и диктатурата бяха основното ни оправдание. На тяхно място сега е демокрацията. Тя е един от главните виновници за българските несполуки, но първенец в оправданията все пак си остава бедността. Почти всичко у нас се обяснява с липсата на средства. Дали наистина е така. Лично аз се съмнявам. Не само защото цените на имотите непрекъснато растат, което означава, че има интензивност на търсенето, не само защото България сигурно е една от страните с най-висок процент луксозни коли на глава от населението или защото абонатите на мобилни оператори далеч надвишават половината от населението, а цената на тези услуги все още е твърде висока, не само защото ресторантите и кафенетата из цялата родина са пълни, а почти е невъзможно да се намери квалифицирана работна ръка, въпреки високата безработица…. Могат да се дадат още много примери от този род. Аз обаче бих искал да ви дам един друг, който ми се струва далеч по силен. Наскоро посетих манастира „Св.Йоан Рилски” в село Скрино. Строежът му е започнал преди осем години. Монасите в него са осем, средната им възраст е 27 години, а игуменът им отец Поликарп е на 32. През годините той и сестрите от един съседен манастир са намирали пари от различни институции, организации и частни дарители, за да изграждат комплекса. В началото са започнали от църквата, после са се появили малки постройки, после по-големи и постепенно манастира се разширява и сигурно след година, две ще стане един от големите и красиви нови български манастири. Кое обаче ме порази когато отидох там и чух историята на изграждането му: Това, че мястото се намира високо в планината, там няма вода, нито ток, което прави строежа, а и всяка друга работа изключително трудни. Независимо от неблагоприятните условия обаче монасите и монахините решили, че именно там – мястото от което е започнал своя подвижнически път св. Иван Рилски трябва да се построи храм. И никакви битови препятствия не са им попречили да го сторят. Намерили начин и го направили. Само за две-три години. След това за още толкова изградили основния корпус от манастирския комплекс. Без организирано бригадирско движение и медийни акции за събиране на средства. Тихо и скромно. И изключително ефективно. И понеже мястото се намира върху скала, а всеки манастир трябва да има собствено стопанство, изрязали в скалата няколко тераси и ги засипали с пръст, за да могат да посеят в нея различни култури. Виждал съм такива тераси в Австрия и Германия. На места където природата не е особено щедра хората са се потрудили и сами са се погрижили да им дава плодове. И още нещо. Направили са първото православно интернет радио. За целта е инсталиран генератор, чиято енергия се използва само за радиото, обзаведено е студио и има 24 часова програма. Това са направили монасите от „Св. Йоан Рилски”. И когато ми разправяха как точно е станало всичко, в разказа им не долових нотки на оплакване или натякване на трудностите с които ежедневно се сблъскват. Всъщност там осъзнах много ясно, че не парите, нито годишните времена, нито международното положение, или демокрацията, или комунизма и прочие външни условия са виновни нещо, което зависи от човека и неговата вяра да не бъде направено. И това е чудесно. Монасите от Скрино са живо свидетелство, че има и друга, по-добра България и това наистина звучи обнадеждаващо.