1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За враговете, приятелите и ГЕРБ

Ден след първите 100 дни от управлението на ГЕРБ коментарите за политическата конфигурация около кабинета "Борисов" не секват. Като основен се очертава въпросът на кого ще се опре новата власт през идните тежки месеци.

default

Капани по пътя

Първите сто дни от управлението на мъчително съставения през лятото на 2005 година кабинет на тристранната коалиция, начело със Сергей Станишев, бяха отчетени на 22 ноември. Четири години по-късно през същия месец се отчете и кабинетът на ГЕРБ, чийто премиер постави в министерските бележници окуражителното „Мн. добър”. Бегло припомняне на думите на Станишев отпреди четири години пред представители, забележете, само на националните медии удивително напомнят по стил и приповдигнатост на казаното от Борисов тези дни, макар различията в подходите на двамата в началния етап на мандатите им да са очевидни.

Gerbera

На кого разчитат "герберите"?

Приятели или опоненти?

Разликата обаче едва ли е само във въпросните подходи. В края на 2005 година Станишев говори от името на водената от неговата социалистическа партия коалиция с ДПС и НДСВ, а към края на 2009 Борисов говори единствено от името на своите „Граждани за европейско развитие на България”, които обаче със 116-те си депутати нямат пълно мнозинство в парламента и се налага да търсят подкрепата, при това доброволна, на други политически формации от т.нар. ”дясно проправителствено мнозинство”.

Партиите от въпросното „про-мнозинство”, под една или друга форма, изразиха подкрепа за действията на кабинета през първите три месеца от мандата. С удивително раболепие, зад което обаче прозират доста прагматични цели, „Атака” потвърди безусловната си лоялност към управлението и го окачестви, вероятно за първи път в своята политическа практика, с термина „успешно”. Подобно поведение, което е далеч от познатия стил на крайните националисти, подсказва силното им желание да се легитимират покрай ГЕРБ в очите на Европа като нормална политическа формация - цел, трудно постижима след годините на крясъци по площадите, факелни шествия с вдигнати ръце и радикалните, в повечето случаи смешно-наивни, лозунги.

Будещи съмнение са и натрапчивите ласкателства към кабинета от страна на т.нар. ”Синя коалиция”. Някак си множко идва за паметливата политически публика, фигури, които само допреди година си разменяха в общественото пространство „комплименти” от типа на „ченге”, „пожарникар” и съответно „Гаргамел” и „смърфове”, днес да си правят комплименти съответно за „много бързи и най-често верни реакции” по повод управлението, и съответно „разбиране за деликатната ситуация”, в която се намират лидери и партии от десницата.

BdT Prozession in Sevilla

Само Господ може да опази кабинета от "приятелите" му

Злопаметните политици

Ако българинът не забравя бързо лошото, то българският политик си е направо злопаметен, от което едва ли може да произлезе нещо окуражаващо и перспективно за т.нар. „проправителствено мнозинство”. Подобно е и поведението на РЗС, които засега потискат критиките си към управлението с мъчително за тях стиснати устни, но, подобно на говорещите с корем, издават боботещи звуци на недоволство и желание за власт, които само трайно лишените от политически слух не успяват да чуят. Факт е, че през стоте дни на своето управление ГЕРБ и техният лидер се радват на немислимите 77 на сто обществено одобрение – инерцията от вота на 5 юли достигна своя апогей.

Въпросът обаче е докога и с цената на какво техните 116 депутати ще продължат да разчитат на подкрепа в парламента, подкрепа, която е особено важна през идващите зимни, кризисни и много по-трудни месеци за властта. Защото има една позабравена молитва, която 100-дневният кабинет на Бойко Борисов е добре по-често да си припомня. Тя е за враговете, от които „сами ще се пазят” и за приятелите, от които може да ги пази „само Всевишният”.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание