1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За българските войници в Ирак

През изминалата седмица в медиите бе разпространен видеозапис, направен от мобилния телефон на български войник преди три години в Ирак. Как се коментира този случай в България?/Явор Дачков/

default

На записа се вижда как наши войници обиждат и ругаят иракски деца, докато им подават бутилки с вода. Така България се сдоби със свой военен скандал, подобен на онези с американски и британски войници в Ирак. Тази аналогия обаче е много повърхностна. Случаите там бяха свързани с престъпления, а войниците бяха разследвани и съдени. С българските военни случаят е само морален, на практика те не са извършили престъпление. Въпреки че употребих думата скандал, ми се струва, че този инцидент не предизвика отзвука, който заслужава. В публичното пространство гласовете, които защитиха поведението на войниците, дори бяха повече от онези, които го намират за неприемливо, а коментарът на говорителя на Министерството на отбраната Владислав Прелезов бе не по-малко скандален от самия случай. Той заяви, че поведението на замесените български военнослужещи е недопустимо, защото ако там е имало някой местен жител, който знае български, той е щял да ги разбере. Други пък казаха, че тези деца едва ли не са си заслужили това отношение, защото българските бойци живеели в Ирак при изключително тежки условия, рискували живота си и били под напрежение. Затова им било простено по най-циничния начин да ругаят невръстните иракчанчета, един вид, за да изпуснат парата.

Спирам се на този случай, защото дори за очевидно безобразие в България няма единомислие. Нека да повторя случката отново. Един възрастен мъж подава на малко момиче бутилка с вода с думите: „Ех, да беше две-три години по-големичка”. После се обръща към друго невръстно момче с думите: „Дръж бе, мангал”. Следва и псувня.

Ето това поведение е толерирано от български политици, журналисти, анализатори. Хора, които формират общественото мнение в България. Какво толкова е станало, казват те. И наистина не могат да схванат колко отвратителна е тази случка. Защото тя не е изолиран инцидент, който се е случил преди три години в далечна страна, а е ежедневна проява на български манталитет да вършиш едно, да говориш друго, да мислиш трето. С този манталитет се сблъскваме ежедневно в най-различни ситуации. За съжаление, той не е проява на инцидентна войнишка разюзданост в екстремна обстановка, а доминиращ модел на поведение, който наблюдаваме тук и сега. Той е въплътен в конкретни публични образи, като се започне от Слави Трифонов, премине се през различните превъплъщения на мутрите и чалга-културата, и се стигне до Бойко Борисов.

Този същият манталитет превръща шофьорите на улицата в убийци, „отравя” ежедневието на българите, като ги държи в режим на непрекъсната агресия и подозрителност. Онзи войник от записа е изговорил на глас мислите си, защото е знаел, че няма да го разберат. Тук тези мисли не винаги се изговарят гласно, но всеки подозира за съществуването им, дори когато на лицето на притежателя им грее любезна усмивка. „Задните мисли” са основният закон, „Конституцията” на общуването в България. Може би по-правилно е да ги наречем, „задни долни мисли”, имайки предвид случката с войника. Сигурно затова и няма единодушно разграничаване от неговата постъпка. Сякаш той е изрекъл на глас онова, което всички си мислят. И сякаш всички българи, попаднали на неговото място, биха се държали по този начин. Разбира се, с много малки изключения от нормални хора, които са истинското малцинство в България.