1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

За Александър Томов и изкуството

Доскорошният шеф на ЦСКА Александър Томов се превърна в антигероя не само на тази седмица, но и на прехода, смята Явор Дачков в коментара си.

default

Малко е досадно да се говори за Александър Томов. Грешка. Много е досадно да се говори за него.

Всичко за Томов трябваше да бъде казано още в далечната деветдесет и първа, когато в качеството си на вицепремиер той положи началото на систематичното затваряне на реактори от АЕЦ “Козлодуй”. Днес малцина си спомнят за този огромен политически гаф на Томов, извършен след посещението му във Виена, защото могат да се изброят поне още дузина негови начинания, завършили с провал. Томов трябваше да изчезне от българската политика и българския публичен живот още след злополучното му назначаване за заместник-премиер в правителството на Димитър Попов.

Но не само че не изчезна, а направи кариера, която доведе един български футболен шампион до дъното.

Историята на Александър Томов е история на българския политик. Да не се обиждат малцината изключения, но Томов е едно от ярките въплъщения на българското политическо животно.

Подобно на други абсурдни нашенски явления, и неговият образ е по-силен от всяка литература, от всяка творческа измислица. Никой не би помислил сериозно, че Томов може да стигне дотам, докъдето стигна, и че нещата може да се срутят дотам, докъдето са се срутили.

Всичко това става реалност, въпреки че в България има достатъчно разумни хора. Българите все повече заприличват на древните гърци, при които в даден момент съдбата слиза и обръща реалността въпреки страстите им, въпреки волята им. Разбира се, алюзията с античните драми се изчерпва само с безсилието на главните действащи лица. Тук сме далеч от всяка антична етика и естетика.

Българският живот е абсолютно налудничав

и всеки ден е пълен с нови изненади, които опровергават убеждението от предишния: “по-лошо не може да стане, повече няма накъде”. Може, може, както е казал оптимистът на песимиста.

Историята на Томов е история на един мошеник и очевиден бутафор, който бе оставен да вършее и безчинства из българския преход, както намери за добре. В сравнение с него Жорж Ганчев изглежда своеобразен романтик, един Байрон от Резово, популизъм, затворен в разумни граници... На всичкото отгоре Томов е смел до безразсъдство. Както справедливо отбеляза един приятел, трябва да си много луд, за да настроиш срещу себе си едновременно и работниците от “Кремиковци”, и агитката от ЦСКА, ултрасите, предвождани от човек с прякор Дучето.

След всичко, което направи, Сашо Томов, слава Богу е жив, което при тези обстоятелства си е истинско чудо. Чудото да живееш в България. Животът тук е толкова абсурден и предизвикателен, че всяко изкуство у нас е мъртвородено. Животът е по-силен. Историята на Александър Томов го доказа за пореден път.