1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Защо филмовият фестивал Берлинале е много повече от състезаващи се за “Златната мечка” филми?

Завърши поредния кинофестивал Берлинале, който “по традиция” изненада с избора на филма, награден със “Златна мечка”. От 22-та филма, участвали в състезателната програма журито хареса най-много китайската продукция “Сватбата на Тюя”.Защо обаче Берлинале е много повече от състезаващи се за “Златната мечка” филми. Коментар на Зилке Бартлик:

default

Филмовият фестивал “Берлинале” поощрява, но и изисква, той е филмов пазар, но и ковачница на таланти, и място за срещи на кинолюбители. Всяка година този фестивал довежда светът на киното в Берлин, а с него и – звездите му: Мат Демон, Шарон Стоун, Клинт Истууд, Роберт де Ниро. Както винаги, и този път “Берлинале” искаше да бъде и беше политичесик фестивал. Дори и Дженифър Лопес игра във филм с особено силно политическо звучене. “Бордъртаун” разказва за журналистка, разследваща убийствата на стотици млади мексиканки през 90-те години, работели в близки до границата американски фабрики. На пресконференцията на филма шефът на Берлиналето дитер Кослик беше поканил дори майките на някои от убитите момичета. Това беше не само жест на човечност от негова страна. Това демонстрира още веднъж политическото звучене на този кинофестивал при това във всички негови проявления. Защото повечето от показаните 400 игрални и документални филми са сеизмографски моментни снимки на сегашната ситуацията в света и на неговото близко минало. Тези филми разказват за дискриминация, за държавен произвол, за войни, расизъм, бедност и отчуждение, но и за смелост, и сила. Тези филми осветяват като с прожектор сенчестите страни на капитализма и глобализацията и не се страхуват дори и от горещи исторически теми със свърменно звучене. Най-добрият пример в това отношение е филмът на братята Тавиани “Къщата на чучулигите”, който представтя геноцида над арменците в последните години на Османската империя.

Не всички тези филми обаче бяха забележителни като творчески достижения. И въпреки това те имаха своята публика. Билетите за повечето прожекциите по време на феставала бяха изкупени. Хиляди стояха на дълги опашки, за да видят някои от филмите в различните категории на фестивала. И това бяха хора от всички възрастови групи, за които киното е нещо повече от забавление.

Броят им, оказва се, е голям, при това не само по време на Берлиналето. Този факт се потвърждава от

равносметката на провелия се паралелно с фестивала европейски филмов базар. 70% от предлаганите там филми участваха в различните секции на Берлиналето. Така че още веднъж стана ясно едно: филмовите фестивали показват не само амбициозно кино от цял свят, но и допринасят за това, тези филми да намерят своя път към кината в цял свят.

По този начин Берлинале подпомага онзи диалог между културите, които във фестивалните дни беше саморазбиращ се: не само на киноекрана и в разговроите с публиката и пресата, но и на станалата вече традиционна среща на младите таланти от киното. Берлинали покани и тази година няколко стотин от тях и ги срещна с утвърдени професионалисти. Досегашният опит показа, че тези срещи са не само полезни, но и водят до успех. Някои от филмите на кинотворци, участвали в миналогодишни срещи на млади таланти, бяха показани по време на тазгодишния фестивал в Берлин.