1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Защо учени оспорват интернет- енциклопедията «Уикипедия»?

«Не ползвайте Уикипедия!» . С този призив излезе наскоро един американски университет. Към същото призовават и някои германски и швейцарски учени. Ето аргументите им, поместени в статия от вестник Нойе цюрихер цайтунг:

default

Текстовете в Уикипедия са едни от най-често отваряните интернет-страници и са ползвани и от учени. Германската историчка от Хамбург Марен Лорец признава, че е силно впечатлена от самия проект Уикипедия, но никога не би цитирала в научен труд текстовете там, защото те могат да бъдат променини всяка секунда със само едно натискане на мишката. Най-слабото място на Уикипедия обаче е липсата на общи критерии за качество, казва Марен Лоренц. Само че да спазваш стандарти при над нови 500 публикации дневно само в немския вариант на Уикипедия, е невъзможно. Освен това да праривш поравки във Уикипедия означава да знаеш и да можеш да чакаш.

И швейцарският историк Ян Ходел казва, че не би цитирал текстове от Уикипедия. Проблемът според него е в това, че уикипедия фетишизира фактите, пренебрегвайки взаимовръзките и процесите. Въпреки това Ходел пледира за по-спокойно отношение на учените към википедия и твърди: «Ние самите ползваме тази интернет-странциа, а иначе се ядосваме на тесктовете там». Според Ходел википедия има нужда от критичен поглед и точно тук учените трябва да казват своята дума, предавайки своя опит и знания.

Много важно е сравнението с традиционата енциклопедия. Статиите в Уикипедия се пишат онлайн на момента, докато статиите в традиционния лексикон преминават понякоге през десет инстанции за проверка. Заради википедия обаченатискът върху редакторите на енциклопедични издания е нарастнал значително, пише швейцарският всекидневник НЦЦ.

Точно заради това според него има нужда от по-задълбочено проучване на Уикипедия. Ако е вярно това, че днес цели вестникарски редакции ползват Уикипедия за журналистическите си проучвания, то това наистина представлява проблем. Според швейцарски учен, цитирен от НЦЦ обаче, да се твръди, че Уикипедия заплашва историческото мислене от изчезване е «предвзетост».

Уикипедия изразява една нова тенденция в Интернет. Вярно, висококачественото знание, например от международни специализирани издания и научни студии, е почти винаги възможно само срещу заплащане. Да се твърди обаче, че Уикипедия е гробокопачът им, е погрешно. Знание от последна инстанция не съществува. Така Уикипедия, може би, не е нищо повече от огледало на обществото ни: това, което днес е вярно, утре- се оказва погрешно, като между истинското и погрешното има само едно натискане на компютърнанта мишка.