1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Защо Тони Блеър иска да изтегли британските войски от Ирак?

За разлика от американския президент Джордж Буш Тони Блеър възнамерява да изтегли британските войски от Ирак. Досега Блеър твърдеше, че седемте хиляди души от британската армия ще останат в Ирак дотогава докато правителството в Багдат има нужда от тух в борбата серщу тероризма. Защо Блеър преобърна позициията си? Коментар от Петер Филип?

default

След като не може да се влияе на ситуацията в Ирак, то тя поне може да бъде използвана за постигане на вътрешно-политически цели. Няма друг начин, по който можем да интерпретираме изявлението на Тони Блеър за това, че до края на годината възнамерява да изтегли почти половината от британските войници от Ирак. Няма как да не видим, че изтеглянето на три хиляди британски войници съвпада по време с местните избори във Великобритания и с обявеното от Блеър намерение да напусне премиерския пост.

Блеър се опитва да направи труден шпагат: британският премиер беше най-верният съюзник на САЩ в Ирак и сега им обръща гръб точно тогава, когато Буш възнамерява да увеличи броя на американските войници там. Упрекът от страна на Вашингтон е неизбежен при това без значение, дали американците ще имат нужда от подкрепа в малко успешната си досега масирана офанзива срещу иракските терористи или ще оставят британците в Басра, в сравнително спокойния Южен Ирак.

Блеър би могъл да отбие американските упреци само, ако обяви, че изтеглянето на британските войски е в резултат на изпълнена мисия. По този начин британският премиер ще натрупа и точки вътре в страната. Поне така се надява. Разбира се, във Вашингтон са напълно наясно с това, какво е постигнато в Ирак, а и британската общественост знае, че мисията на войниците й там едва ли може да бъде наречена успешна. Блеър би могъл все пак да получи поне малко подкрепа за това, че п реди да напусне премиерския пост е успял да коригира онова, което британците отдавна критикуват като греша и васално поведение спрямо Вашингтон.

Що се отнанося до ситуацията в Ирак, то тя едва ли ще се повлияе от изтеглянето на британските войски. Освен ако шиитите от Южен Ирак не се възползват от това и не решат да предприемат офанзива срещу останалия на половина британски контингент. Тогава без значение, дали искат или не американците ще бъдат принудени да се погрижат и за успокояването на южен Ирак. А те, както знаем, имат достатъчно проблеми във и около Багдад. Стигне ли се дотук Блеър може да бъде сдигурен в едно: че ще загуби почетното си място в списъка на съюзниците на Буш.

Това обаче едва ли ще стане. Защото иракските шиити, които са абсолютно мнозинство в южната част на страната нямат интерес, да се противопоставят отрито, за да извоюват със сила тоав, което ще получат и без това по демократичен път: властта в Ирак. Единствената опасност идва от евентуален конфликт на Вашингтон с Иран. Тогава Техеран би могъл да прибегне до помощта на съюзниците си в Ирак, за да усложни допълнително положението на американците. В този случай изтеглилите се преди това британски войски само биха могли да услеснят плановете на Иран