1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Защо тероризмът в Северна Африка се събужда с нови сили?

24-ма убити и над 200 ранени. Това е равносметката от последните два атентата в Алжир. Те са най-тежките от години насам. Защо тероризмът в Северна Африка се събужда с нови сили? Коментар от Петер Филип.

default

Всички терористични атаки след 11-ти септември се приписват с лесна ръка на създадената от Осама Бин Ладен ”Ал Каида”. Причината за това е често психологическа: самият печат Ал Каида демонизира допълнително извършеното деяние и обяснява много лесно собственото безсилие срещу тероризма.

Междувременно обаче по същите причини и извършителите на атентати прибягват до фирмения знак Ал Каида, като символ на своебразна фирма за тероризъм, действаща в глобален мащаб. При това истинската Ал Каида отдавна вече не е това, което беше по време на атентатите от 11-ти септември 2001-ва. Тя престана да бъде централноазиатска терористична организация, а по-скоро име, което се използва от всеки, който сметне, че има нужда от него.

Точно това правят от началото на годината ислямистки групировки в страните от северна Африка: в Алжир, в Мароко, Мавритания и Тунис. Всички те, независимо от отделните имена, които носят, твърдят, че са част от така наречената Ал Каида за ислямски Магреб. Те се борят срещу същестуващите правителства в северноафриканските държави и имат за цел да ги заменят с ислямски оринтирани режими и обществено устройство.

Тази цел не е нова. През 90-те години най-различни радикално-ислямистки групировки в Аржир водеха кървава битка срещу правителството, което всъщност запази властта си, само защото през 1992-ра година анулира изборните резултати, сочещи победа за ислямистите. Най-твърдото ядро на тези групировки се състоеше от така наречените афгани, наемници, борели се в Хиндукуш срещу съветската окупация в Афганистан и вярващи, че могат да въдворят ислямистко управление в родината си.

Без съмнение Афганистан е свързващото звено между Осама Бин Ладен и Ал Каида. Причините за терористичните атаки обаче винаги са били от регионално естество, гарнирани с ислямската идеология: икономическа мизерия и безперспективност особено сред младежите, репресии от страна ан управляващите режими и тяхната близост с ”неверниците”, най-вече Франция и САЩ.

Алжирският президент се опита да пререже този дяволски кръг, като предложи амнистия за заловените ислямисти. Предложението му беше отхвърлено. Салафистката терористична групировка, за която се казва че не наброява повече от стотина души, обяви че ще продължи битката и дори ще я пренесе в съседните на Алжир държави, където съществуват подобни условия на живот, тласкащи бедните в ръцете на ислямистите.

Погрешно би било обаче да се твърди, че сегашните атентати в страната демонстрират провала на започналия там процес на помирение. По-голямата част от алжирците искат мир и спокойствие. 200-та хилядите жертви на гражданската война са предостатъчни. Сега хората в Алжир искат по-добро благосъстояние и свобода. Дотогава обаче, докато те биват лишавани от това в Алжир, а и в останалите северноафрикански държави, ще има благодатна почва за радикалния ислямизъм. При това гневът на тамошните ислямисти ще се насочва не само срещу местните режими, но и срещу съюзниците им в Европа и отвъд океана.