1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Защо спорът между Техеран и Москва за иранската атомна електроцентрала е само ”игра на нерви”?

Отговорът – в днешния кратък преглед на германските списания ”Шпигел”, ”Щерн” и ”Фокус”.

default

Тазседмичният брой на списание ”Шпигел” е посветен на Африка – на нестихващата там спирала на насилие и нарастваща мизерия. ”Фокус” задоволява инвеститорските страсти на читателите си, предлагайки им като тема на броя, къде и в какви строежи е най-изгодно да влагат парите си. ”Щерн” пък посвещава темата на броя си на силно разпространената в Германия сенна хрема и други алергии, свързани с пролетта.

Ще ви представим по-подробно любопитна статия от раздела ”Чужбина” на списание ”Фокус”. Тя е посветена на изострелите се в последно време отношения между Иран и Русия. ”За да замаскират зависимостта си от Русия иранците се фукат с успехи в ядрената си програма,” се казва в подзаглавието на статията, в която четем:

Това си беше истински бламаж за ислямската република: руските ядрени инженери буквално избягаха от реактора Бушер, без да информират правителството в Техеран. Иранците се засегнаха особено силно от това, че миналия месец руснаците прекратиха доставките си на уран за почти готовия атомен реактор. По този начин включването на първата атомна електроцентрала в Иран, на престижния обект номер едно в ислямската република, ще бъде отложено отново за неопределено време.

Русия обясни тази драстична мярка с проблеми в плащанията от страна на Иран. Според политически наблюдатели обаче това е само предтекст. Иранците са изнервени от това, че Москва явно преосмисля позицията си в така наречения ядрен спор. При последното заседание на Съвета за сигурност представители на Моска гласуваха за по-строги санкции срещу Иран и призоваха търговския си партньор да следва исканията на ООН. Ако Москва отказва и занапред да построи окончателно АЕЦ в Бушер, като изтегли и останалите си 2000 експерта оттам, иранците ще се сблъскат с трудно разрешим проблем. Решаващият въпрос е, магат ли те да продължат без руска помощ?

Иранските политици твърдят, че могат. Иран е вече сред страните, които обогатяват уран в индустриално количество, обяви миналата седмица иранският президент Ахмадинеджад. Дори и да излезе, че е преувеличил, от изявлението му става ясно едно: Техеран иска да бъде независимот настроенията на търговския си партньор в Москва. Там пък са на мнение, че Техеран просто лъже. Говортилят на руското външно митнистерстдво Михаил Каминин обясни, че не знае за пробив на иранците при обогатяването на уран. ”През следващите две години Иран няма да е в състояние да обогатява иран в индустриални количества”, казва руски експерт по сигурносттта пред списание ”Фокус”.

То предполага, че въпреки всички дразги Русия няма да се оттегли от сделките с Иран. ”Защото всъщност в става дума за пари. Ядрената индустрия се контролира от приближени на Путин, които са заинтересовани от печалбата в сделките с иранските управници.”, казва Гари Каспаров, бивш световен шампион по шах и лидер на опозицията. Точно за това според него Западът не бива да храни илюзии по отношение на посредническата роля, която Русия иска да играе в атомния спор с Техеран.

Само че дори и критици на Кремъл смятат, че поведението на Русия не се диктува само от пари. ”Путин иска да има отново решаваща дума в световната политика, да може да се противопоставя на САЩ и точно затова Иран е от голямо значение за него”, кзава руският военен експерт Александр Голц. Само че и Иран се опитва да използва Русия за постигането на своите си цели. Така че сегашният конфликт е по-скоро само игра на нерви между Москва и Техеран, казва руският военен експерт пред списание ”Фокус”.