1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Защо се възражда идеята за европейското ядро?

default

Преглед на списанията “Шпигел”, “Щерн” и “Фокус”

В дните преди Коледа списанията избират забавни теми на броя си, които са далеч от политиката. 250 години от рождението на Моцарт дава повод на ”Шпигел” да хвърли поглед върху събитията, с които се отбелязва годишнината на музикалния гений. ”Фокус” пък запознава читателите си с нови стратегии за духовно здраве, действащи срещу депресии и страх. Единствено”Щерн” припомня още от заглавната си страница за щекотлив политически проблем, слагайки на двойната си корица заглавие ”Историята на ЦРУ”. Иначе основната тема на това списание e: различията между германците с частни здравни осигуровки и всички останали, които попадат в категорията пациенти ”втора класа”.

Ние ще ви представим по-подробно статия от ”Шпигел”, която представлява интерес и за България, като бъдещ член на ЕС. В края на британското председателство на ЕС и година преди поредния кръг от разширяването в Брюксел на дневен ред излиза отново предложението за създаване на европейско ядро. Списание ”Шпигел” публикува статия под заглавие "Клуб в клуба”, в която четем:

От месеци наред ЕС се плъзга от едно поражение към друго. И тъй като в близко бъдеще в това отношение промени не се очакват , у ръководителите на държавите-дългогодишни членки на ЕС назрява идеята за създаване на клуб в клуба, на тясно сътрудничество между няколко държави, които да тласкат напред европейското развитие. Новата Европа срещу Старата Европа . Според плановете тези държави биха могли да се обединят по-рано от останалите в рамките на една обща външна политика и политика за сигурност на ЕС. Освен това това ново обединение би могло да подготвя законите на общата социалнана и данъчна политика. Само така, смята белгийският премиер Ги Верхофстад може да се преодолее блокадата в ЕС. Самият той вече подготви манифест за това, как би трябвало да изглежда тази нова Европа. Ядрото й се състои от група тясно свързани една с друга държави , нещо като Обединени Европейски щати. Останалите, които не са готови на толкова тясно обвързване се групират около ядрото в един по-необвързан съюз, който Верхофстад нарича “Организация на европейските държави”. Белгийският премиер вече обсъдил идеята си с други величия от ЕС, като например Жак Ширак или Ангела Меркел. Те изразили съгласието си с направения от Верхофстад анализ. Защото причините за безутешното положение на Европа са ясни. От разширяването си през май 2004-та година насам ЕС на 24-те е на практика недееспособен. Там, където навремето имаше поне принципно съгласие за целите на ЕС, днес цари нездравословен хаос. Държави като Полша и Чехия, които се освободиха от оковите на диктатурата едва през 1989-та година, са незаинтересовани от това да преотстъпят суверинитета си на европейските институции и то в сфери като политиката на отбрана и сигурността. Фундаментални противоречия има и по въпроса за приемането на нови членове. И докато Германия и Франция имат междувременно големи задръжки по отношение на бързото приемане на повече страни и биха предпочели дори да прекратят преговорите с Турция, източноевропейските страни и Великобритания искат процеса на разширяване да продължи със същите темпове. Дори и по въпроси, свъразани с икономиката и пазара на труда ЕС тъпчи на едно място. Вместо да консолидират силите си и да се подготвят за нарастващия натиск на конкрунцията от Китай и САЩ държавите от ЕС не са в състояние да прекратят конфликта си за най-добрия модел в това отношение. От едната страна на биракадата са Великобритания и някои скандинавски страни . За тях ЕС е голяма зона, свободна от търговски ограничения. От другата страна са Франция, Германия, Белгия и Люксембург. Те искат да има гаранции за високия жизнен стандарт в ЕС и да защитят гражданите си поне от отрицателните последици на глобализацията. Само че правила за преодоляване на противоречията в ЕС няма. В Европейската конституция бяха записани такива. Тъй като обаче тя не може да влезе в сила, в ЕС все още важи старият принцип на единодушието, което означава само едно- безкрайна блокада. Трябва да сме на ясно, каква точна Европа искаме, каза пред колегите си миналата седмица френският външен министър. Държавите от ЕС отдавна вече не съставят хомогенна група, оплаква се белгийският премиер Верхофстад. На практика прототипът на възможния модел на ядрото вече работи, пък макар и в една доста ограничена сфера: еврогрупата. Това са онези 12 държави, които въведоха еврото като обща валута и се подчиниха на общи правила във валутната си и финансова политика. През първота половина на 2006-та година ще се състои и среща на върха на еврогрупата. Това според страстния защитник на единна Европа Жан Клод Юнкер, премиер, финансов министър на Люксембург и постоянен председател на еврогрупата, отива твърде далеч. Той е на мнение, че създадената динамика в еврозоната може да се използва и извън рамките й в сдруги области, но не сега и не прибързано, а едва през 2007-ма година. Тогава през пъвото полугодие ЕС ще бъде председателстван от Германия. Германската канцлерка Меркел би могла да влезе в историята като реформатор, ако превърне еврогрупата и в политическо ядро на ЕС, предсказва списание “Шпигел”.