1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Защо се възмущава израелският президент

Израелският президент Кацав е възмутен; той не разбира какво толкова е направил, че го обявяват за сексуален маниак. Само че Кацав явно е пропуснал някои съществени промени в мачовското по традиция израелско общество. Силке Мертинс от Йерусалим:

default

“Убедена съм, че мъжът ми е невинен” – казва с треперящ глас Гила Кацав, когато бъде притисната от журналистите. Но нещастната съпруга, измамена и посрамена, май е единствената, която вярва на това. “Защитната реч на президента Кацав пасва едно към едно към профила на сексуалните нарушители” – казва Тал Крамер-Вадай от Кризисния център за жертви на изнасилвания в Израел. “Те просто не искат да повярват в станалото и се смятат за неоправдано обругани.”

Само че при Кацав, доколкото е виновен, не става дума само за загуба на представа за действителността. 61-годишният държавен глава е пропуснал явно едно развитие, което подобри значително положението на жените в израелското общество. От 1998 в Израел е в сила закон за сексуалните престъпления, който е един от най-стриктните в света. Ако началникът принуди подчинената си на секс, това е изнасилване – дори и без прибягване до физическа сила.

Възмущението на президента не изглежда поставено. Той наистина се смята за неоправдан. Кацав израства в едно време, когато сексуалното посегателство се е смятало за един вид комплимент към жената. Това е времето на политици като Моше Даян, някогашния министър на отбраната, известен с женските си истории. Даян се смяташе за неустоим. Щом видеше жена, която му харесва, той губеше всякакъв самоконтрол. Веднъж предложил на едно младо момиче пари, за да си трае, тъй като предстоели избори; от една друга афера пък му се роди незаконна дъщеря. Самият Даян казваше, намигайки: “Възможно е да не съм добър семеен баща. Възможно е, че не спазвам стриктно законите. Ама имате ли по-добър министър на отбраната?” Това беше през 1972.

Времената, когато грубиянските задявки минаваха за кавалерска постъпка, останаха обаче в миналото. Законите станаха не само по-строги – те се и прилагат. По-рано беше обичайно нещата да се замитат под чергата, все едно че нищо не е било. Ако жените все пак не искаха да се примирят, те биваха убеждавани да се откажат от подаването на жалба.

Тази картина сякаш не се вписва в представата ни за силните израелски жени. Дълго преди това да стане обичайно и в Европа, израелсктата държава бе ръководена през 70-те години от една жена, легендарната Голда Мейр. Днешната външна министърка Ливни е най-популярният политик на страната. Също и Върховният съд се оглавява от жена. Жените влизат в казармата също така естествено, както и мъжете, а от десет години жени могат да стават и бойни пилоти.

И все пак армията си остава гнездо на мачистката култура и мъжкарството. “Що се отнася до жените, в армията царят почти средновековни условия” – оплаква се социоложката Орна Сасон-Леви. Новите времена е пропуснал явно и Хаим Рамон, който подаде оставка миналото лято. Младата военнослужеща, която го обади заради сексуално посегателство, го била предизвикала, твърди той. Вярно е, че пред съда стои изявление срещу изявление, но няма съмнение, че тази целувка е била най-съдбоносната в живота на 56-годишния Рамон.