1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Защо процъфтява мръсният бизнес с фалшиви лекарства?

Всяко десето лекарство, продавано в света е фалшификат, предполагат експерти. Това засяга милиони хора. В най-добрият случай фалшивите лекарства не помагат на болните. В най-лошият случай обаче, те убиват. Информация от Маркус Шванднер.

default

В Африка, в Централна и Южна Америка фалшифицирането на лекарства е междувременно огромен бизнес за онези, които се занимават с него. Този бизнес обаче убива и примерите за това са многобройни.

Нигерия, 1990-та година. Фалшификат на сироп срещу кашлица, получен след разреждане с отвровен разтвор, убива над сто деца.

Хаити, 1996-та година. Фалшив сироп срещу висока температура, пак предназначен за деца, води до смъртта на 59 малки пациента.

Кения, 1998-ма година. Фалшив препарат срещу малария е напълно безполезен, защото не съдържа никакво лечебно вещество. Броят на пострадалите може само да се предполага. Същият случай в Камбоджа през 2000-та година – умират 30 души.

Никой не може да каже със сигурност, колко са жертвите на мръсния бизнес с фалшифицирани медикаменти. Американски аксперти предполагат, че всяко десето лекарство, продавано в света, е менте. В Нигерия, става дума дори за 60%, предупреждава тамошната служба за храни и лекарствени средства. Последиците са драматични.

Трудно обаче може да се каже със сигурност, дали смъртта е била причинена от фалшиво лекарство. Защото обикновено се фалшифицират лекарства срещу малария, туберкулоза и вируса на СПИН или антибиотици. Рядко са случаите, в които наистина се разследва, дали смъртта е била причинена от лекарство, което не е подействало.

При това фалшификаторите са невероятно изобретателни. 60% от фалшификатите не съдържат лекарствено средство, затова пък безобидни съставки като бакпулвер или оцветена вода. Има и друг вариант. Всяко шесто фалшиво лекарство съдържа нужното лекарствено вещество, но в прекалено малко количество или пък е смесено с вредни субстанции.

Производството на лекарствени фалшификати не е никак трудно, твърди Харалд Швайм, експерт в бонския университет:

Това става в класическите за фалшификаторите работилници в задния двор на нечия къща. Не можете да си представите, колко лесно се пълнят капсули. Машината за това струва няколко стотин долара. На ден се произвеждат до 4000 капсули. Не етрудно да се купят и машини за производство на таблетки. Те могат да се намярт и втора употреба.

Най-много работилници за фалшифи лекарства има в Индия, Китай и Източна Европа, твърдят експертите. Трудно може да се проследи целия обратен път на фалшивицираните медикаменти до производителя им. Това в най-голяма степен се отнася за развиващите се страни, където често липсва надеджен контрол върху производството на лекарства. Не се следи достатъчно добре и вноса на лекарства в тези страни. Лекарствената мафия е улеснена и от липсващия по границите контрол. Не е чудно тогава, че 70% от регистрианите лекарствени фалшификати са от развиващите се страни, най-вече в Африка.

Големият брой неграмотни и бедни хора, които могат да си позволят само най-евтините лекарства, купени на черно, отраничения държавен контрол върху производството и търговията с лекарства и голямата печалба – това са най-важните предподставки, които водят до процъфтяване на бизнеса с фалишивите лекарства. В Индия например, бизнесът е в ръцете на добре организирани картелни групи, започнали на дребно с малки работилнички. Не по-добро е положението в Китай, в страните от Югоизточна Азия и Източна Европа. В тях дори инякои от лекалните производители на лекарства се занимават с фалшифициране, защото нямат одсатътчно поръчки, от които да печелят. Харалд Швайм обяснавя това така:

Представете си, че се шеф на една такава фирма, имат 50 работника, която няма, какво да работят и са обречени на безработица.Тогава при вас идват трима господина. Единият има куфар, пълен с пари, другият – с псевдолекарствени вещества, а третият- с нужните мостри. Те ви казват: произведете ми тези лекарства и ще имате куфара с пари.

Чудно е тогава, как всяка шеста подправена таблетка лекарство все пак съдържа нужното вещество в нужното количество. При тези фалшификати става дума за подправена опаковка. ПНа пръв поглед това е странно. Има обаче две обяснения и на този случай. Първият вариант: лекарството е купено в страна, където то се продава по-евтино и е внесено за продан в друга стрпана, където то струва по-скъпо. Втори вариант: опаковките, предназначени за болниците са за много по-големи от нормалното количества и са значително по-евтини в стравнение с единичните опаковки, предлагани легално по аптеките. Тези методи на нелегална продажба на лекарства се отнасят най-вече до индустриалните държави. При това фалшивите опаковки на лекарствата са така добре направени, че дори и експертите на излъганите фирми не могат да различат копията от оригиналите.