1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Защо пак говорят за война на Балканите?

От Белград през Баня Лука до Прищина: на Балканите управляващите политици отново говорят за война и разделение. Защо? И какво би станало, ако действително се стигне до размирици? Анализ на Франк Хофман.

За американското посолството в Сараево Милорад Додик междувременно е персона нон грата. Причината: от години насам президентът на сръбската част на Босна и Херцеговина (Република Сръбска) заплашва да я откъсне от общата държава. Вниманието на американската дипломация обаче е добре дошло за него: това само подсилва имиджа му на "спасител на сръбското", което той иска да опази с помощта на референдум за независимост на Република Сръбска.

За да разберем обаче какво се крие зад подобна политика, трябва да посочим възможните последици от нея: ако сръбската съставна част на Босна и Херцеговина тръгне да се отделя, това неминуемо ще предизвика протести в доминираните от бошняци и хървати райони. А те населяват почти половината от територията на Босна и Херцеговина. Протестите ще преминат в размирици, които няма да минат без проливане на кръв, а босенските полицейски части няма да са в състояние да се справят със ситуацията. В резултат на това разположените на летището в Сараево части от европейската мироопазваща мисия "Алтеа" ще бъдат принудени да поискат подкрепления.

Задачата на мироопазващите сили е да помагат на босненските власти в установяването на сигурност и стабилност в страната. Когато местните институции не успяват да се справят сами, на помощ идва "Алтеа": в рамките на мисията могат да бъдат изпратени сили за бързо реагиране - става дума за общо 1200 войници от натовски държави, които в рамките на броени дни могат да заемат позиции и да започнат да патрулират по улиците на Сараево и Баня Лука. При нужда те могат да използват и оръжието си.

Краят на Додик се задава

Всичко това би означавало край на мераците на босненското сръбско ръководство в Баня Лука за получаване на суверенитет, а вероятно и край на политическата кариера на лидера на Република Сръбска Милорад Додик. Включително защото приятелчетата му в Белград вече няма да са склонни да го крепят - не и при  проевропейския премиер на Сърбия Александър Вучич.

Проевропейската ориентация на сръбския министър-председател обаче не пречи и на политиците в Белград да говорят отново за война. Президентът и върховен главнокомандващ на Сърбия Томислав Николич например неотдавна заплаши да изпрати сръбски армейски части в севернокосовска Митровица, защото живеещото там сръбско малцинсто се чувствало застрашено. Преди това с пари, дарени от Русия, Белград пусна за Косово влак, изрисуван с посланието "Косово е Сърбия" на над 20 различни езици и украсен с православни икони. Акцията беше възприета от местното албанско население на Косово като откровена провокация. Впрочем, сега редица белградски вестници пишат, че сръбските области северно от река Ибър трябвало да бъдат откъснати от Косово. Това също предвещава насилие. Не по-малко войнствено говори обаче и косовският президент Хашим Тачи: неотдавна той сравни политиката на Белград в Косово с тази на Москва спрямо Крим.

Програмирана кървава баня

Ако Белград се опита със сила да откъсне Северна Митровица, албански демонстранти незабавно биха окупирали другите сръбски анклави в Косово, които на практика ще бъдат незащитени. Там те ще се натъкнат на цивилни сръбски представители на силите за сигурност, на които сръбските власти вече им раздавали леко оръжие. Това означава, че кървавата баня там е програмирана. Най-вероятно водените от НАТО мироопазващи сили в Косово ще поискат подкрепление, за да осигурят останалите райони в областта. Ако пък Белград изпрати армията си в Косово, тя ще бъде неутрализирана от войски от НАТО. Това би било война, от която никой няма да излезе победител.  

Общото между всички тези лоши сценарии е, че подобен конфликт би върнал икономическото развитие на засегнатите страни от региона с поне 10 години назад. А това би увеличило значително сегашната им зависимост от ЕС - не само икономическа, а също и в политическо отношение. В крайна сметка управляващите в момента елити и тяхната националистическа реторика биха били сменени, а крайният резултат би бил точно обратното на това, към което се стремят сегашните управници - а то е да заздравят своята власт.

Знаейки всичко това, можем да обобщим, че войнстващата реторика на Балканите не е нищо повече от кухи фрази, измъкнати от старите чекмеджета. Думи, изречени от политици, доведени на власт от разпада на бивша Югославия през 1980-те години. Националистическите гробокопачи на просъществувалата четири десетилетия социалистическа федеративна република оцеляха до днес. Възможно е обаче сега да идва и техният край. Те все още се опитват да отвлекат вниманието на избирателите от реалните проблеми, които са резултат вкл. и от тяхното лошо управление. И все още нямат политическа алтернатива. Но това може да се промени.

 

Подобно съдържание