Защо ножицата се разтвори така широко | България | DW | 10.07.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо ножицата се разтвори така широко

За петте причини, поради които на отминалите парламентарни избори Бойко Борисов би, както той сам обича да се изразява, Сергей Станишев с толкова много. Гледна точка на Георги Лозанов.

default

Изборният резултат на ГЕРБ надмина всички очаквания

Изненадата на тези избори, след като ГЕРБ и БСП запазиха прогнозните си първо и второ място, бяха не толкова резултатите им сами по себе си, колкото ножицата между тях. И си заслужава да обобщим, дори и в режим на следизборен преговор, какво в кампанията я разтвори така широко.

Първо: Прословутата телевизионна реклама на БСП с брадвата и образите на Борисов и Костов. След картата с черепите навремето и след доклада срещу Бонев, който сурваше втория мандат на Стоянов, авторите й трябваше да знаят, че острите негативни послания у нас не печелят гласове. И не защото хората много обичат политиците си и не искат възмездие. А тъкмо защото го искат. Но не на картинка, а в действителност. Черната пропаганда в борбата за власт се преживява като бутафорна подмяна на все чаканата и все неидващата справедливост на тази сцена.

ivan_kostov.jpg

Демонизирането на Костов - изцяло погрешна тактика

Два тежки гафа по отношение на главните герои

Изключително самонадеяно е да смяташ, че с едно клипче можеш до преобърнеш трайната масова идентификация с Бойко Борисов като с добрия именно на екрана и то телевизионния. Най-задънената улица беше с него да се води имиджова компроматна война. Колкото и безплодно да се оказа, все пак далеч по-големи шансове имаше ровенето в биографията му и замерянето му с факти.

Авторите не усетиха и че демонизирането на Костов, дори само заради психологията на течащото време, е преминало точката на насищане и вече работи в негова полза. При това за тези избори той извърши имиджова реконструкция – излезе от мрачната си властова харизма и се яви усмихнат, отворен, сговорчив. Още един приятел от екрана на възрастните и децата.

Второ: Интернет. В тази кампания той за първи път има чувствително влияние върху вота и то, разбира се, на по-младите. А там за разлика от традиционната медиа, която е балансирана и плъзгава, критическите настроения срещу властта са радикални. Не познават праговете на цензурата и автоцензурата и са изречени с думи, които вдигат адреналина, карат те да действаш. И в случая нямаш много какво друго да направиш, освен да пуснеш бюлетина за бат Бойко.

Bulgarien / Sergej Stanischew

Станишев плати висока цена за циничните изказвания на коалиционния си партньор

Изцепка с висока цена

Трето: Изказването на Доган, че той разпределя парите в държавата. То, независимо от конкретните си мотиви и аргументи, изрече на глас общото убеждение, че политиката е най-голямата далавера в същата тази държава. И тройната коалиция чрез най-циничния си говорител фактически си призна, че е затънала до уши в нея. Но докато Доган може да си го позволи, защото неговият вот не се влияе от това какви ги говори или върши, а от дълга и заблудите на кръвта, то партньорите му от БСП и НДСВ трябваше да платят конкретната политическа цена на изцепката. Тя отнесе НДСВ в небитието, а с добре формулирани социологически въпроси сигурно може да се изчисли колко точно гласа е пренесла от Станишев към Борисов.

Четвърто: Счупеният крак на Борисов. И по-точно това, че в решаващата фаза на кампанията той го задържа вкъщи, даде му шанс да говори и да присъства в публичната иконография оттам. Домът е частно пространство, а Бойко Борисов спечели тези избори именно като частен човек или поне и като частен човек. Такъв образ си създаде чрез езика, който използва, чрез реакциите и маниерите си, чрез телесната видимост на присъствието си и пр. даде възможност и на избирателите си да се идентифицират с него като частни хора.

Магията на идентификацията

Всъщност, голямата битка, която вдигна такава мощна електорална подкрепа, беше на частните хора с техните нагласи и очаквания срещу корумпираните публични елити. И най-доброто място като внушение, от което тя можеше да бъде ръководена, бе частният дом на генерала в Банкя. Съчетан с нетипично пестеливите му публични появи преди изборите.

Boiko Borissov, Bürgermeister von Sofia

Борисов - по-близо до хората от останалите политици

Същият протестен вот се опитват да усвоят и Волен Сидеров, и Яне Янев. Но единият го вкарваше в национализма, а другият в някаква мътна игра със службите и така унищожаваха тъкмо магията на частната съпротива и идентификация. Само Бойко може да играе частен в политиката без да ползва патерици. Въпреки счупения си крак, или може би и благодарение на него.

Пето: Енигматичното поведение на президента през кампанията. Той може би си представя, че така отстрани изглежда като баща на нацията, но всъщност даваше сигнали на червените, че не е задължително да гласуват за Станишев. А например за Бойко. Още повече, че извоюваните от него мажоритарни места почти всичките отидоха при генерала. Така отдавна забелязаното имиджово разминаване между Първанов и Станишев на изборите влезе в икономиката на властта.

Но това дотук са само образи, спонтанно възникнали или професионално изработени. И ефекти в брой гласове от образите. Какво е състоянието на прототипите им и къде и доколко въобще ги има предстои да видим и коментираме.

Редакцията препоръчва