1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Защо не се вижда краят на чеченския конфликт?

В СССР, но и още по времето на руските царе, завладяните области в Далечния Изток, Средна Азия и Кавказ се управляват с железен юмрук - и с различен успех.

В поредица от кървави войни царете се опитват да подчинят многобройните кавказки народи. Особено ожесточена съпротива, още тогава, оказват чеченците и дагестанците. Съветите наложиха на Кавказ система от републики и автономии, нерядко белязана от произволно прокарани граници. Този колективен исторически опит отново изби на повърхността след края на СССР.

Първоначално Москва не обърна особено внимание на опитите на Чечения да се измъкне от състава на Руската федерация. Никой в руското ръководство не предложи някаква разумна идея относно подхода към оформящия се чеченски проблем. Напротив, Кремъл постави на Чечения ултиматум да се завърне към "конституционния ред". Когато това не стана, руските войски навлязоха в Чечения, където от 1994 до -96 година бушуваше жестока война, жертва на която станаха сто хиляди души. С безумната надежда, че ще обезглавят завинаги чеченската съпротива, руснаците убиха президента Джохар Дудаев с ракета, привлечена от неговия сателитен телефон.

По инициатива на генерал Лебед, съветника на президента Елцин, през 1996 бе сключен договор, към който обаче руснаците така и не се придържаха. От своя страна чеченското ръководство не успя да сплоти различните групировки от съпротивата. Както Яндарбиев, който стана за късо време президент след смъртта на Дудаев, така и избраният през 1997 Машадов се оказаха твърде слаби, за да противодействат на религиозния екстремизъм и чеченските престъпни банди. Най-вече партизанският командир Шамил Басаев успя да изгради собствен център на властта. Именно неговото нападение срещу съседен Дагестан предостави повод на Москва да нахлуе отново в кавказката република. Резултатът от тази експедиция: тоталното разрушение на главния град Грозни и продължаващата до днес партизанска и терористична война.

В Чечения са разположени 80 хиляди руски войници и хора на специалните части и тайните служби. Въпреки това те все още не са успели да заловят Басаев и Машадов. Партизанската война напоследък се активизира, ползвайки се явно с подкрепата на чеченското население. Повечето чеченци не искат война, но когато трябва да избират застават зад своите. А руският президент Путин, опрян на армията, залага на свои хора сред чеченците, придържайки се към класическия девиз "разделяй и владей". Така че за политическо решение не може и дума да става.