1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Защо "народът" харесва "човека от народа"

Три месеца след изборите рейтингът на министър-председателя продължава да расте, а като функция от него расте и одобрението за кабинета и управляващата партия. Едно от възможните обяснения - в анализа на Ясен Бояджиев.

default

Новият български кукловод явно си върши добре работата

По време на първия кметски мандат на днешния премиер мой приятел беше чул две възрастни жени да си говорят за него в трамвая с явно одобрение. "Леле, как ще му се отблагодаряваме на това момче?", се питала едната. Не е ясно точно за какво, но му се отблагодариха – избраха го за министър-председател. А три месеца по-късно го харесват още повече.

Причината може да е в свършеното от него на новия му пост, каквото и да е то. Като че ли решаващи са обаче не толкова делата, колкото думите и жестовете. Защото ако премиерът постигна нещо в последните три месеца, то със сигурност е, че успя да говори повече дори отколкото като главен секретар и кмет – всеки ден, по всички въпроси, по всички медии.

Boiko Borissov, Bürgermeister von Sofia

Един за всички, всички за един

Да видиш себе си във властта

Тези дни пак чух за подслушан в трамвая разговор – други две жени си говорят за премиера и едната аргументира одобрението си така: "държи се и говори по народному, абе – човек от народа". Всъщност, не е нужно да ходиш по трамваите, за да чуеш същото. Достатъчно е да се заслушаш в собствената си среда или в медиите, залети с изявления за и най-вече на премиера.

Казват, че високият рейтинг на предавания като Биг Брадър се дължи на това, че зрителят вижда "по телевизора" хора като себе си. Изглежда и за високото одобрение в политиката е важна подобна самоидентификация - да видиш себе си във властта. Затова диалогът между премиер и "народ" протича в топла фамилиарност. И той предпочита да се обръща на "ти". "Народът" пък (както и медиите) говорят за него на малко име.

"Народът" го разбира, защото той говори неговия език, казвайки, например, че бившите управляващи са го "насадили на пачи яйца", като "опоскали" всичко. И той като "народа" е по силните думи. Смело се хвали, например, че "цяла Европа ни обича, уважава и приема, защото сме добра партия и обичаме хората". Враговете му пък са все "синковци", "маскари", "мискини" и "негодници". Най-неутралното определение за несъгласните с него е, че "се правят на интересни".

И той не се притеснява днес да говори едно, утре – обратното. И да се бие в гърдите. Затова по правило говори в първо лице единствено число - всичко оправя сам и, сякаш от джоба си, раздава и плаща всичко сам. Ето пример за пенсиите: "7 милиарда и 400 милиона за догодина съм заделил за българските пенсионери". Накрая и баланса на бюджета "сам ще го намери".

Той говори, гледа, стъпва и тропа по масата тежко, мрачно, по мъжки. А у "народа" по принцип мъжкарският бабаитлък винаги е будел повече доверие от интелигентщината. Чиято пък мъжественост често му изглежда съмнителна.

Напомпване на самочувствието

Моя близка харесва премиера, защото казвал истини, които другите не казват. Но понеже истината е донякъде нещо относително, си мисля, че причината е по-скоро друга. "Народът" обича да се произнася гръмко за всичко, защото разбира от всичко. Ако пък нещо е засукано и неразбираемо, то просто не е вярно.

Cartoon von Robert Crumb

"Народът" - окрилен от ново самочувствие

Самочувствието, с което премиерът се изказва по всички въпроси, напомпва самочувствието на "народа", успокоява съмненията му и укрепва убедеността в собствената му правота. За това, че нещата имат прости и еднозначни обяснения. Като обяснението на премиера за състоянието на бюджета - че "държавата има точен брой пари, които са под нулата". И за еврофондовете - че "няма по-приятно и по-хубаво нещо от евтини, в случая – чужди пари". И за това, че сложните проблеми имат прости решения. Като специален закон за отвличанията на една страница.

"Народът" е винаги прав

"Народът" отговаря за успехите. Ако случайно не успее, то е само, защото някой му пречи. Премиерът е готов "да изведе държавата от кризата", само обаче "да не говорят и да не го дразнят". Иначе – веднага на избори и пак отначало.

"Двадесет години са загубени от тази държава и трябва всичко наново да се прави", казва премиерът. С което не просто обявява, като всеки българин, станал началник, че светът започва от него. С избирателната си памет за миналото той услужливо снема отговорността за това минало не само от себе си, но и от "народа". Казва му това, което иска да чуе – че не е бъркал в преценките си, че не се е лъгал, а е бил лъган. Дано не го излъжат и този път.

Редакцията препоръчва